— Познавам я — кимна Мейсън. — Много способно момиче. Има клиенти из целия град.
— Надявам се да се срещна с нея — каза Пулър, замълча за момент и добави: — Новината за смъртта на леля ми беше шокираща за мен…
— За мен също — въздъхна адвокатът. — Тя имаше физически проблеми, но изключителен дух. Бях убеден, че ще доживее сто години. — Той размести документите, пръснати върху бюрото. — Казвате, че е писала на баща ви? Затова ли пристигнахте?
— Да. Реших, че е крайно време да й дойда на гости. — Пулър спря дотук, защото нямаше намерение да споделя съдържанието на писмото. Изчака известно време, после попита: — Оставила ли е завещание?
— Да. Мога да ви запозная със съдържанието му, защото го прегледах веднага след като се обадихте.
— Слушам ви.
— С изключение на няколко дребни дарения тя е оставила всичко на вас.
Пулър се втренчи в него. Изобщо не беше очаквал подобно нещо.
— На мен ли? — объркано прошепна той. — А не на баща ми?
— Не, освен ако баща ви не се казва старши следовател Джон Пулър-младши.
— Той е генерал-лейтенант от резерва — поклати глава Пулър. — А аз съм старши следовател.
— В такъв случай получавате всичко — отсече адвокатът и вдигна глава. — Изглеждате ми доста изненадан…
— Да, наистина — каза Пулър. — Вече ви споменах, че не сме поддържали контакт от много години. Дори не знаех, че е наясно със сегашната ми длъжност, която заемам съвсем отскоро.
— Не е имала деца, а съпругът й си отиде. Чувал съм я да казва, че би искала да има син като племенника си Джон. Гордееше се с вас и много ви обичаше.
След тези думи Пулър се сви, сякаш беше получил удар в бъбреците.
— Ясно — промърмори той, вероятно защото не знаеше какво друго да каже.
— Освен дома си тя имаше и някои инвестиции. Преди да влезете във владение на собствеността й, ще трябва да се премине през няколко юридически процедури и да се изготви нотариален акт. Страхувам се, че това може да отнеме цяла година.
— Не е проблем. Не ми трябват пари.
— Имам списък с личните й вещи. Правя го с всичките си клиенти. Така ще знаете с какво точно разполагате. Ако искате, мога да ви дам копие.
Пулър повдигна рамене, после кимна. Адвокатът извади от бюрото си няколко листа, пришити с телбод.
— Списъкът е съвсем актуален, правихме го преди около месец.
— Тя каза ли ви защо?
— Не. Обикновено се срещахме веднъж в годината, за да бъдем сигурни, че всичко е актуално и тя не е решила да предприеме някакви промени.
— Разбирам — кимна Пулър и сведе поглед към списъка. В него фигурираха най-различни неща — книги, картини, бижута, малка колекция от порцеланови фигурки и други подобни неща, които нито му трябваха, нито го интересуваха.
— Ще ми дадете координатите си, за да ви държа в течение относно хода на процедурите — добави Мейсън. — Когато прехвърлим къщата на ваше име, ще можете да правите каквото пожелаете — да живеете в нея, да я давате под наем, да я продавате…
— Ясно.
— Освен това Бетси притежава доста солиден портфейл от акции и ценни книжа. През годините е направила няколко много сполучливи инвестиции. За всичко това също имам подробен списък.
— Добре.
— Не ми правите впечатление на човек, който се интересува от тези неща — подхвърли адвокатът.
— Никога не съм имал собствен дом. И не съм сигурен, че знам как изглежда една акция…
— Започва да ми става забавно — засмя се Мейсън и го изгледа с интерес. — Повечето наследници ги искат сега и веднага.
— Кога за последен път разговаряхте с леля ми?
Адвокатът се облегна назад и сключи ръце на тила си. Под мишниците му имаше петна от пот, въпреки че в кабинета беше хладно.
— Нека си помисля — каза той. — Май беше миналия четвъртък. Тя ми се обади.
— Как ви звучеше?
— Ами как, нормално.
— За какво ви се обади?
— За рутинни неща. Имаше нужда от информация за стойността на капиталовложенията си.
— Не беше разтревожена от нещо, така ли?
— Не усетих нищо такова — отвърна Мейсън и свали ръцете си.
През годините Пулър беше разпитвал хиляди хора. Някои от тях казваха истината, но повечето лъжеха. И ги издаваха дребни неща. Леко ускорено дишане. Загуба на визуален контакт. Прибрани край тялото и напрегнати ръце. Един малък пашкул от жестове и мимики, предназначен да прикрие лъжата. Но в деветдесет процента от случаите добрият следовател я разкриваше.