За целта трябваше да плува в посоката на бързия скутер, който рано или късно щеше да го настигне. Възможно беше дори да изпревари другите пленници до крайната точка на пътуването им. Разбира се, ако акулите не му отхапеха някой крайник, оставяйки го да умре от огромната кръвозагуба.
Загребванията му станаха автоматични, дишането му се успокои. Мозъкът му включи на високи обороти и се фокусира върху непосредствено необходимото. Предстоеше му дълго, изтощително и опасно плуване. Можеше да загине буквално всеки миг. Но това не биваше да се случи, защото беше преживял твърде много, за да стигне дотук. Просто щеше да си заповяда да живее.
С надеждата това да се окаже достатъчно.
Както винаги досега.
3
Старицата беше висока, но прегърбена. През последното десетилетие гръбначният й стълб силно се изкриви и фигурата й се смали със седем-осем сантиметра. Късо подстриганата коса беше плътно прилепнала към черепа й, а лицето й беше осеяно с бръчки и старчески петна — нещо нормално за жена на повече от осемдесет години, прекарала двайсет от тях в слънчева Флорида. Придвижваше се с помощта на проходилка, на чиито предни крачета бяха надянати две срязани топки за тенис, осигуряващи по-голяма стабилност.
Преметнала дамската си чанта през рамо, жената стискаше ръкохватките на проходилката с обезобразени от артрита ръце. Претъпканата чанта подскачаше странно при допира с тялото й.
Походката й обаче беше енергична и изненадващо стабилна. Крачеше напред, без да се озърта, а минувачите доброволно й правеха път, впечатлени от нейната целеустременост. Някои от тях се усмихваха, очевидно решили, че насреща им е изветряла бабичка, на която отдавна не й пука за чуждото мнение. Но тя съвсем не беше изветряла.
Целта й се намираше няколко метра по-нататък.
Пощенската кутия.
Жената спря и се облегна на нея с една ръка. С другата бръкна в чантата и извади някакъв плик. За последен път погледна адреса на получателя.
Написването на писмото й отне доста време. Младото поколение с неговите есемеси, Туитър и Фейсбук никога нямаше да разбере защо някои хора продължават да пращат обширни, написани на ръка писма и стриктно спазват граматическите правила. Тя обаче искаше да намери точните думи, тъй като съдържанието на писмото беше наистина необикновено.
Името на получателя беше изписано с печатни букви, за максимална яснота. Това писмо непременно трябваше да стигне до него.
ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПУЛЪР-СТАРШИ
Адресът беше на една болница към Министерството по въпросите на ветераните, където бе настанен генералът. Жената знаеше, че здравето му е доста разклатено, но знаеше и друго — Джон Пулър-старши беше от хората, които умеят да правят така, че нещата да се случват. Ненапразно беше стигнал почти до върха на военната пирамида.
Освен това беше по-малкият й брат.
Като дете Джон правеше всичко възможно да й вгорчи живота — подиграваше й се, излагаше я пред гаджетата й, бореше се с нея за вниманието на родителите им. Нещата се промениха, когато пораснаха. Като зрял мъж Джон се преобърна на сто и осемдесет градуса и всячески се опитваше да изкупи всичките главоболия, които беше причинил на сестра си.
Ако нещо в живота й се объркаше, тя винаги можеше да разчита на него. А когато се роди малкият Джон — нейният племенник, тази зависимост стана още по-силна. Момчето се справяше с бъркотиите дори по-добре от баща си. Може би това писмо щеше да попадне именно в неговите вещи ръце и той щеше да я посети. Не беше го виждала от години.
Повдигна капака на пощенската кутия и пусна писмото. После го повдигна още няколко пъти, сякаш за да се увери, че пликът наистина е попаднал където трябва.
След това отново стисна ръчките на проходилката и се насочи към стоянката на такситата. Имаше си любим шофьор, който я беше взел от дома, а сега чакаше да я върне обратно. Тя все още беше в състояние да шофира, но тази вечер реши да не го прави.
Пощенската кутия се намираше в дъното на еднопосочна улица. Там беше удобно да се паркира, а и разстоянието до кутията беше само няколко крачки. Човекът предложи да пусне писмото вместо нея, но тя отказа. Искаше да го направи сама, освен това се нуждаеше от малко движение.