Нощта внезапно ми се стори извънредно студена. Очите на Ранда се разшириха. Пристъпих към стола, върху който бях метнал дрехите си и започнах да се обличам.
— Да, време ти е — отрони моята приятелка.
— Има и още нещо, нали?
— Да. Тайният претендент намери и върна злото в нашето мирно царство. Отдаде му се да открие гизела.
— Какво е това гизела?
— Твар от нашите легенди. Смяташе се, че са отдавна изтребени в Огледалния свят. Родът им успял почти да унищожи Забулените. Истинско чудовище е и цял род се пожертва, за да се разправи с онази, която смятахме за последната от рода им.
Закопчах портупея си и обух ботушите. Пресякох стаята, приближих се към огледалото и прокарах ръка по черната му повърхност. Да, именно то беше източникът на студ.
— Ти си ги затворила и заключила, така ли? — попитах. — Всички огледала в къщата?
— Тайният изпрати гизелата през огледалата, за да унищожи деветима конкуренти по пътя към Трона. А сега тя е на лов и търси десетия — теб.
— Ясно. Способна ли е да проникне през ключалката ти?
— Не знам. Във всеки случай, няма да й се отдаде лесно. Но именно тя е източник на студа. Причаква те точно зад огледалото. Знае, че си тук.
— Как изглежда?
— Крилата змия с множество ноктести лапи. Дълга е около три метра.
— А ако й позволим да влезе?
— Ще те нападне.
— А ако ние влезем в огледалото?
— Ще те нападне.
— Къде е по-силна според теб?
— Мисля, че е еднакво добра и в двата свята.
— Дявол го взел! А дали бихме могли да минем през друго огледало и да се прокраднем незабелязано до нея?
— Възможно е.
— Нека опитаме. Да вървим!
Ранда се изправи, бързо облече кървавочервената си рокля и ме последва през стената до една стая, която фактически се намираше на няколко километра оттам. Досущ като повечето лордове от Хаос, брат ми Мандор е привърженик на разпилените по световете резиденции. На отсрещната стена висеше голямо огледало, разположено между бюрото и грамаден часовник за Хаос. Както забелязах, той скоро щеше да зазвъни. Прекрасно. Извадих меча си.
— Дори не знаех, че тази стая съществува — обади се Ранда.
— Намираме се далеч от стаята, където спахме. Забрави за разстоянията. Хайде, преведи ме!
— Най-добре първо да те предупредя — обади се тя. — Според легендите, никой и никога не е успявал да убие гизела нито с меч, нито с чиста магия. Гизелите изсмукват енергията на заклинанията и ударите. Оцеляват дори и след като понесат ужасни рани.
— Имаш ли други предложения?
— Объркай я, хвани я в капан, прогони я. Все ще е по-добре, отколкото да се опиташ да я убиеш.
— Добре, ще преценим на място. Но ако нещата потръгнат зле, незабавно изчезвай!
Тя не ми отговори, просто ме хвана за ръката и пристъпи в огледалото. Щом я последвах, старинният часовник на Хаос подхвана немелодичния си звън.
Вътре в огледалото стаята ми изглеждаше съвсем същата както и отвън, само че отразена наобратно. Ранда ме поведе към най-далечната граница на отражението вляво и после зави зад ъгъла.
Навлязохме в сумрачен, изкривен свят от кули и величествени палати, нито един от които не ми беше познат. Навсякъде във въздуха висяха вълнисти, разкривени линии. Ранда се приближи до една от тях, протегна свободната си ръка и пристъпи през чертата, като повлече и мен след себе си. Озовахме се на крива уличка с килнати къщи.
— Благодаря — казах и — за предупреждението и за възможността да нанеса изпреварващия удар.
Тя ме стисна за ръката.
— Не го направих единствено заради теб, но и заради моето семейство.
— Знам.
— Нямаше да постъпя така, ако не вярвах, че имаш шанс да победиш. Иначе просто щях да те предупредя и да ти разкажа всичко, което знам. Но помня, как веднъж… там, в Дивата гора… ти обеща да бъдещ мой рицар. Тогава ми се струваше истински герой!
Усмихнах се, тъй като помнех онзи мрачен ден. Четяхме разкази за рицари в мавзолея. В пристъп на благородство изведох Ранда навън, докато бурята трещеше, застанах сред надгробните камъни на неизвестни ми смъртни — Денис Колт, Ремо Уилямс, Джон Гаунт — и се заклех да й бъда рицар, ако някога й потрябва защитник. Тогава тя ме целуна и аз се надявах, че незабавно ще възникне някакво зло, за да съумея веднага да се докажа като герой. Но нищо лошо не ни се случи.
Пристъпвахме напред; тя броеше вратите и спря пред седмата.
— Ето тази — каза ми — води през кривата към мястото зад блокираното огледало в твоята стая.
Освободих ръката й и пристъпих покрай нея.
— Е, дойде време за лов на гизели!
Тръгнах напред. Гизелата ми спести затруднението да изпитвам кривите и изникна преди да съм стигнал до целта си.