Измъкнах изпод плаща си писалка и се разписах, докато и останалата част от котарака се материализираше.
— Дължиш ми общо четиридесет долара — заяви той. — Ползването на Ворпълския меч струва двайсетачка на час или за започната част от часа!
Порових из джобовете си, извадих пари и се издължих. Котаракът се ухили и постепенно започна да изчезва.
— Приятно ми беше да работя с теб! — изрече през усмивката си. — Заповядай пак! Питиетата са за сметка на заведението. И доведи Люк. Има страхотен баритон!
Щом той изчезна забелязах, че и Забулените са си отишли.
Кергма се плъзна по-близо.
„Какво става с другите — Глейт и Грайл?“
— Оставих Глейт в една гора — отвърнах, — макар че няма да се учудя, ако досега вече се е върнал във вазата на Господаря на Ветровете в музея на Грембъл, в дома на Сауал. Ако го видиш, предай му, че голямото нещо не ме е изяло и някоя нощ ще го напоя с топло мляко и ще му разказвам купища нови истории. Грайл, доколкото знам, е на служба при чичо ми Сухай.
„А, Господарят на ветровете… какви времена бяха! — сподели Кергма. — Да, трябва непременно да се съберем и да поиграем отново! Благодаря, задето ме повика за тази игра!“ — и се изплъзна в множество посоки, и изчезна досущ като останалите.
— А сега? — попита Ранда.
— Аз се прибирам и се връщам в леглото… — поколебах се и добавих: — Ще дойдеш ли с мен?
Тя също се замисли, после кимна:
— Нека приключим нощта така, както я започнахме!
Преминахме през седмата врата и тя отключи огледалото ми. Обаче знаех, че ще си е тръгнала, когато се събудя.