Отговорът е очевиден: достъпът до валута решава всичко! Вътре в страната Чебриков може да прави каквото си науми, да провежда всякакви операции. Валутата обаче е в чужбина, а там той е безсилен… А към края на 80-те години целият управляващ съветски елит внезапно осъзнава, че не може да живее без валута! И тогава всички отиват при Крючков: „Ела и ни управлявай!“. Крючков идва и тутакси започват да се случват такива неща — след 1989 година „съвместните предприятия“ никнат като гъби, към чужбина потеглят ешелони с цветни метали и всичко, което може да бъде продадено за валута. По това време само изчезналото злато е повече от хиляда тона и никой не знае къде се е дянало.
Крючков има само един проблем: докато в управляващия андроповски клан тече борба за власт, съветската империя съвсем се разпада — трябва й само леко побутване, за да се превърне в прах.
Вярно е, че никой не успява да открие „клана на Крючков“, той просто не съществува. В мемоарите му се усеща враждебното му отношение към Чебриков — тихомълком се прокарва мисълта, че Чебриков е дал възможност на „американските шпиони“ да съсипят съветската империя и да доведат демокрацията. А самият Крючков застава начело на КГБ, когато вече е късно да се направи нещо…
Враждата между тези хора би имала някакво значение, ако те наистина са били босове на чекистката мафия, а не просто формални фигури. Но разбира се, генералите от външното разузнаване, създали тази тайна мафиотска организация, не са можели да допуснат цялата власт да попадне в ръцете на дилетантите от партийния апарат. Крючков става чекист на 43 години, а Чебриков — на 44, прекалено късно, за да те приемат като свой човек в органите. При това в тази епоха, когато между КГБ и партийния апарат се разгаря битка за властта над цялата съветска империя.
В края на 80-те години вътре в чекистката мафия има борба, но тогава тя все още не е борба за власт между клановете, а идеен сблъсък по въпроса какъв политически курс да бъде избран: да се сложи край на перестройката и да се въведе диктатура, за да се спаси социализмът, или да се продължава напред докрай, понеже вече е късно за връщане назад.
Сега няма да се задълбочаваме в причините за провала на плана на КГБ за спасяването на социалистическия строй с помощта на икономическа реформа по унгарски или китайски образец. Според политолозите Владимир Соловьов и Елена Клепикова чекистите не са отчели, че онази степен на свобода, която може да си позволи една национална държава, не върши работа при империя, запазваща се само в условията на силна централизация и най-вече с помощта на насилие.
Към това можем да добавим още едно обяснение: чекистите така и не отчитат, че в хода на икономическата реформа самите те в определен момент няма да могат да се въздържат да не чопнат някое парче лично за себе си — и се получава неуправляем тотален грабеж на народното имущество. А когато тези два стихийни процеса (тоест „народноосвободителното движение“ и борбата за твърда валута) се наслагват един върху друг, идва краят на съветската империя. Тук интересите на ръководството и на редовите членове на чекистката мафия рязко се разминават: на никого не му се ще да замени личните си банкови сметки и вилите в чужбина за имперско величие и други подобни абстракции.
Получава се приблизително следната картина: някъде към края на 1990 година управляващата чекистка мафия осъзнава, че продължаването на перестройката означава крах на Съветския съюз в най-близко бъдеще. Трескавите опити на председателя на КГБ Крючков в онзи момент отразяват намерението на върхушката в тази мафия да направи обратен завой — при пасивния саботаж на тези усилия от страна на основната маса чекисти. А окончателният провал на „пуча на ГКЧП“ (Държавния комитет за извънредното положение) през август 1991 година настъпва поради решителното противодействие на онази чекистка групировка, която спада към обкръжението на руския президент Елцин.
Сега можем да си обясним откъде се взема сутринта на 19 август 1991 година необяснимата увереност на Крючков на заседанието на президиума на КГБ, че държи всичко под контрол и че президентът на Русия Елцин скоро ще признае властта на ГКЧП — ръководството на мафията е взело решение и няма да има никакви проблеми! Но скоро след това той разбира, че не всичко е толкова просто, и излита за Форос при президента Горбачов, за да се предаде.
Точно тогава съветските войски и „военните съветници“ се прибират вкъщи отвсякъде: от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Освен това е спряно и безплатното снабдяване на разните „националноосвободителни движения“. Само за няколко години комунистическите режими на практика са безкръвно свалени и във всички страни от Източна Европа е установена демокрация. Западните германци смятат, че процесът на връщането на Източна Германия ще се проточи едва ли не с десетилетия, а всичко свършва буквално за една нощ.