В края на 80-те години в тези страни почти едновременно протичат „кадифени революции“ и военни преврати. И не стига че съветското ръководство не си мърда и пръста, за да спаси загиващия комунистически режим в тези страни! Има и недвусмислени доказателства, че местните специални служби са взели активно участие в тогавашните „оранжеви революции“, затова всичко минава толкова гладко и без да се пролива кръв. Няма никакво съмнение, че спецслужбите на страните от Варшавския договор до самия си край си остават филиали на външното разузнаване на КГБ, а това означава, че нашите чекисти са осъществявали общото ръководство при ликвидацията на марионетните комунистически правителства и замяната им с демократични и като че ли независими.
Само в Румъния няма „кадифена революция“ — там местната тайна полиция се опитва да спаси режима на Чаушеску и се сражава докрай (така или иначе тогава румънските чекисти не са пленявани, а са разстрелвани веднага, на място). Но в Румъния цялата армия и военното разузнаване минава на страната на въстаналия народ, затова и всяка съпротива е смазвана на момента. Съпрузите Чаушеску се опитват да избягат, но военните ги залавят и веднага ги разстрелват в някакъв пущинак.
В Румъния местните спецслужби не са под пълния контрол на КГБ. Въпреки че формално страната е член на Варшавския договор, всъщност тогава тя е напълно независима (през 1968 година Чаушеску дори осъжда окупацията на Чехословакия от съветските войски!). Но тъй като той се скарва с Москва едва през 60-те години, междувременно всички румънски генерали успяват да изкарат обучение в Съветския съюз — и точно това го погубва. Има свидетелства, че за свалянето на Чаушеску в Румъния са пристигнали руски военни разузнавачи от ГРУ (Главно разузнавателно управление) — тъкмо те установяват контакта с колегите си от генералния щаб на румънската армия.
Освен патриотизъм нашите чекисти притежават и способността да мислят с няколко хода напред. А в средата на 80-те години управляващата чекистка мафия има на разположение само два варианта за глобална политика:
1. „Югославския вариант“: да се бие за всяка страна и да се вкопчва с последни сили във всяко парче територия по всички континенти.
2. Варианта „Нежният Миша“: „Взимайте си всичко безплатно! Територията на самия Съветски съюз ни устройва напълно, все едно, ще ни остане една шеста от сушата“. Известно е, че по-късно този вариант плавно прераства във варианта „Нежният Боря“ — „Стига ни територията на Русия“.
Не знаем кой точно от генералите от външното разузнаване на КГБ тогава е влизал в ръководното ядро на управляващата мафия, на кого от тях се е наложило да избира между тези два варианта от стратегията на съветското ръководство. Но след като донякъде сме наясно с тази пасмина (а всички чекисти си приличат като че са ги клонирали от един образец!), можем с пълна увереност да заявим, че ако е било възможно съветското господство над Източна Европа да се задържи с цената на каквито и да било усилия и жертви, те със сигурност щяха да рискуват. Биха покрили Европа с трупове, но щяха да постигнат своето.
Част I
Тайните в Първо управление на КГБ (външното разузнаване) са повече, отколкото във всички останали десет управления, взети заедно.
Според елементарната логика например главен във външното разузнаване би трябвало да е Първи отдел, който се занимава с разузнаването в САЩ. Съответно и повечето хора в ръководството на разузнаването би трябвало да са свързани с този отдел.
На второ място биха могли да са онези разузнавачи, които са работили срещу европейските страни, членки на НАТО.
И чак накрая на тази общност да са специалистите по страните от третия свят.
Всъщност е точно обратното — дълго време в ръководството на разузнаването доминира така наречената „южноазиатска мафия“ (този термин не е измислен от мен, той се употребява от самите разузнавачи, уж на шега). Имат се предвид разузнавачите, които работят в Индия, Иран, Пакистан и други подобни южни страни. За родоначалник на тази „мафия“ е смятан легендарният генерал Яков Медяник. Той е резидент на КГБ в Индия, после става началник на съответния отдел и накрая заема поста заместник-началник на Първо главно управление. Истинският разцвет на „южноазиатската мафия“ настъпва по-късно, когато председател на КГБ става Крючков.