На 8 януари 1989 година Крючков назначава за началник на Първо главно управление Л. Шебаршин, бивш резидент в Индия и Иран. През декември 1991 година начело на разузнаването застава друг „изтоковед“, Евгений Примаков. През януари 1996 година началник на разузнаването става отново „изтоковед“, този път кадровият разузнавач В. Трубников, бивш резидент в Индия.
И едва през май 2000 година идва краят на властта на „южноазиатската мафия“ в разузнаването: за директор на СВР (Службата на външното разузнаване на Руската федерация) е назначен С. Лебедев, представител на европейското направление, който преди това е работил в Германия. „Южноазиатската мафия“ управлява разузнаването единайсет години. При това какви бурни години! Министър-председателите се сменят като носни кърпички, за началници на КГБ-ФСБ се изреждат десет души, а „изтоковедите“ си стоят непоклатими като скала. Налага се разузнавач от германския отдел на ПГУ да стане президент на Русия, за да премине ръководството на разузнаването в ръцете на европейското направление.
Що се отнася до бойците на невидимия фронт, които работят в САЩ, те си шпионират, както са шпионирали и преди. Тяхната работа е да се трудят, пък другите нека получават генералски звезди! Дори в собственото им разузнаване отдавна не ги назначават за шефове, а какво остава за министър-председатели или министри на отбраната.
На какво се дължи тази завидна издръжливост на „южноазиатската мафия“, в какво се състои силата й, та чак толкова да не може без нея? Правилно поставеният въпрос до голяма степен съдържа и отговора. Нека поставим въпроса така: какво толкова ценно има в Южна Азия, което го няма на други места? И отговорът ще изплува от само себе си: ХЕРОИН.
В страните от Южна Азия има много евтин хероин, а в Европа — много пари в твърда валута. Помежду им е територията на СССР (ОНД).
Защо „южноазиатската мафия“ в разузнаването все пак отстъпва първенството на „европейската“? В наркотърговията най-голяма печалба получават онези, които са на самия край на веригата, по-близо до наркоманите и техните пари. Освен това в Южна Азия освен хероина няма нищо ценно. А в Европа освен търговията с наркотици можеш да печелиш и от цветни метали, нефт, газ и прочее. У нас външната търговия винаги е била контролирана от разузнаването.
Има свидетел на престъпленията, вършени във ФСБ — това е бившият офицер от централния апарат на Службата Александър Литвиненко. В интернет има негови книги, затова ще припомня само един епизод. Пряк шеф на Литвиненко е генерал Хохолков. Той оглавява УРПО (Управление за разработка на престъпни организации) — така навремето се нарича управлението на ФСБ за ликвидиране на ненужните за управляващата върхушка хора. Освен това по-рано Хохолков е служил в КГБ на Узбекистан, преди да рухне Съветският съюз. Връзките му в Средна Азия са се запазили, затова точно той е пращан на срещи с едри наркодилъри по тези места.
В Афганистан има несметни запаси от хероин, трябва само да се прокарат каналите за трафика на този ценен продукт в Европа. И тук важна роля играят питерските чекисти, ненапразно Петербург е смятан за прозорец към Европа.
Както при почти всичко, което се върши сега у нас, и тук началото е положено много преди „победата на демокрацията“. Тъй че ще започнем отдалеч.
Всяка нелегална групировка, която в наши дни се бори с оръжие за каквато и да е благородна цел (национално освобождение, построяване на социализма, истинна вяра) — се снабдява със средства с помощта на търговията с наркотици. Опитайте се да намерите поне едно изключение от това правило!
Разликата между КГБ и разните самодейни нелегални организации е в това, че КГБ действа по-професионално, с по-фини методи — затова и практически никога не е разкриван. Основната тънкост при чекистите е, че цялата мръсна работа се върши само от чужди ръце! За тази цел по съветско време са били използвани разузнаванията на братските социалистически страни. Ако трябва да се достави експлозив на ирландските бойци, изпращат чехословашки (примерно) разузнавачи. Ако ги хванат, нашият КГБ си остава чист: „Чехословакия е суверенна страна, не можем да й нареждаме!“
За подобни задачи между братските спецслужби съществува определена специализация по региони и дори по вид дейност. Например българите били смятани за големи майстори, ако трябва да пречукат някого в империалистическия лагер. Пак те снабдявали палестинските бойци с всичко необходимо. Освен това западни източници сочат, че българското разузнаване е участвало в транзита на наркотици от страните в Близкия изток до Европа. А великият Съветски съюз отново няма нищо общо!