Разбира се, на Запад отдавна са наясно с тези механизми. Но можем ли да обвиняваме европейските политици, че се страхуват да предявяват излишни претенции към държава, която разполага със сто хиляди танка и ракетноядрен „щит“? Горе-долу същата ситуация е и сега, само че днес атомното оръжие е в „демократична Русия“.
А сега за Големия хероинов път по същество. В различно време различни региони на Азия са били основният доставчик на хероин. Сега главният поток идва от Афганистан. Когато през 1979 година ограничен руски контингент започва да оказва братска помощ на Афганистан, нашите военни първи се сблъскват с този прекрасен продукт и го оценяват по достойнство. Докато редовите войници само намаляват постоянния стрес с него, техните командири тутакси проумяват, че този прах, който в Европа струва не по-малко от сто хиляди долара за килограм, в Афганистан може да бъде купен свободно за десет хиляди. А пък ако имаш автомат, може да е и безплатен!
В Афганистан от самото начало цялата власт принадлежи не на командването на Четиридесета армия и съвсем не на „демократичното правителство“, а на чекистите от Осми отдел на външното разузнаване. Има свидетелства на военни, че „президентът“ Бабрак Кармал не можел дори да отиде в друг град без разрешението на представителя на КГБ в Афганистан.
Естествено, именно чекистите се заемат с прокарването на маршрутите за доставката на хероина в Западна Европа. Още повече че тогава границата е заключена и само те имат ключ.
Във вестник „Стрингер“ на Коржаков излиза серия статии по този въпрос. Там има и много долнопробни лъжи, но тези статии са написани с познаване на материята. Според „Стрингер“ сега има три вида доставки на хероин от Афганистан.
1. Неорганизирана, масова търговия на наркотици. Сега цяла Средна Азия живее в мизерия, затова се намират много желаещи да се доберат до Афганистан, да купят там няколко грама хероин и да го вкарат в собствения си стомах, като рискуват да умрат в мъки, ако „контейнерът“ се спука. Има и други подобни начини… Милицията старателно издирва такива и ги вкарва зад решетките, ако не могат да се откупят.
Кой знае защо, на таджикската полиция хич не й харесва, когато пренасят не хероин, а по-слаби субстанции. „Стрингер“ го обяснява с това, че наркоманите не се пристрастяват толкова към „субстанциите“. Президентът Рахимов не може да допусне такова безобразие!
Въпреки че с този тип наркобизнес се занимават тълпи от хора, общата маса на докарания наркотик не е голяма. Веднъж седмично през Москва минава влак от Таджикистан — дори ако всички в него носят по няколко грама, все едно, ще се получат броени килограми. Може би затова властите се отнасят твърде снизходително към такива „наркотърговци“ — хем не са сериозна конкуренция, хем населението се спасява от гладна смърт.
2. Голямо значение има „бизнесът“, с който се занимава таджикският режим, т. е. президентът Рахимов и семейството му. Таджикското ръководство също използва железопътния транспорт: превозват хероина във вагоните с памук. Семейството на Рахимов държи пълния монопол за износа на памук — цялата република е длъжна да му продава памука си на цената, определена от него.
3. Основният начин, по който се доставя преобладаващото количество наркотици, е военната транспортна авиация. Това е единственият вид транспорт, който не се преглежда от никоя митница. Затова спокойно доставят хероина от Таджикистан направо на военните летища в Подмосковието. В „Стрингер“ намекват, че мафиотските групировки в Прибалтика прехвърлят наркотиците в Европа със съдействието на режима на Путин.
Има свидетелства, че когато Германия се обединява, а руските войски още не са се изтеглили от бившата ГДР, транспортната авиация е превозвала хероина направо от Афганистан до военните летища на ГСВГ (Групата на съветските войски в Германия). А разпространението им оттам из цяла Европа вече не е никакъв проблем.
За един курс транспортният самолет превозва около тон хероин. Това е проверено: когато един полковник от таджикската армия организирал бунт, не се сдържал и завзел на летището вече готов за полет до Русия самолет. В него намерил 900 килограма хероин. Краят на този полковник бил много лош и съвсем скоро след това.
Обърнете внимание, че почти всички военни, направили мълниеносна кариера при Елцин, първо, са воювали в Афганистан, и второ, имат връзка с авиацията или с въздушнодесантните войски. Това са Шапошников, Руцкой, Грачов, Лебед.