Сега можем да обобщим. „Стрингер“ дава следната оценка на обема на наркопревозите от Афганистан: 300 — 400 тона хероин на година. Тези числа е посочил един от афганистанските полеви командири, т. е. достатъчно компетентен по темата специалист. Което носи доход не по-малко от 25 милиарда долара на година. Разбира се, всичко това са съвсем груби пресмятания, но нас ни интересуват само приблизителните числа. Оказва се огромна сума, съпоставима с приходите от търговията на Русия с нефт.
Освен в Афганистан наркотици се произвеждат и в други региони на света. Разбира се, нашите чекисти не са могли да пропуснат и тези източници на валута! Няма да ги разглеждаме подробно, само един малък пример
Пазарът в САЩ е напълно наситен с колумбийски кокаин — да се внася там хероин от Азия е безсмислено. Но нима най-богатата страна на света може да се остави без внимание!
Във вестник „Версия“, също близък до чекистките кръгове, се появява следната гневна дописка: покрай мексиканските брегове мирно си плавало наше рибарско корабче. Екипажът — от руснаци и украинци, флагът — на Белиз (има такава страна). Изведнъж го напада американската морска охрана, взема го на абордаж и при обиска откриват дванайсет тона кокаин (примерно, за един милиард долара). И сега нашите ще ги съдят за нищо, всеки ще получи значителна присъда. Че те откъде да знаят какво карат в трюма си?!
Въпросът е кога нашите чекисти се захващат с търговията с наркотици. Жалон в историята на световната търговия с наркотици е началото на войната в Афганистан през 1979 година. Но КГБ започва всичко това много по-рано.
В един американски сайт открих, че през 1970 година полковникът от българското разузнаване Стефан Свръдлев бяга на Запад. И разказва как е участвал в транспортирането на наркотици от Близкия изток до Европа. Всичко подробно: кои български фирми са се занимавали с това и така нататък. Придобитата по този начин валута „изпират“ с помощта пак на българската авиокомпания БГА „Балкан“ и я превеждат в Швейцария. Което навежда на мисълта откъде се взема днес огромният доход във валута на нашия „Аерофлот“ При тях в самолета има 10 пътници, а те ще напишат 200 и ще внесат „печалбата“ в банката.
Интересна е датата на това бягство: 1970 година. Тогава Брежнев все още е свеж като краставичка и целият партиен апарат е в силата си. Андропов ръководи КГБ само от три години и изцяло се подчинява на партията. Естествено, българското разузнаване не би направило нищо, което би могло да огорчи по-големите съветски братя. От страна на КГБ по това време също не би могло да има несанкционирани отгоре действия. Остава единственият извод: всички подобни операции на спецслужбите по принцип се провеждат с одобрението на партийната върхушка. А в края на 70-те години нашите чекисти вече плюят на партията и правят каквото си поискат.
Впрочем за американските сайтове: обществеността в САЩ е сигурна, че ЦРУ се занимава с превоз на кокаин и контролира от 50 до 70 процента от американския пазар. За това се говори съвсем спокойно, като за най-обикновено нещо.
Връзки с КГБ се проследяват и при редица престъпни босове. В началото на 90-те години в Москва доминира обединената групировка на „ореховските“ и „солнцевските“ мутри, оглавявана от Сергей Тимофеев (Силвестър). Това е мощна международна мафия с филиали в много страни. За лидер на Солнцевското братство се смята бившият съратник на Силвестър Сергей Михайлов (Михас).
Началото на биографията на Михас не е съвсем типично за такъв едрокалибрен престъпник. Той започва кариерата си с курсове за салонни управители с английски език, а след като ги завършва, шест години работи като сервитьор в ресторант „Съветски“. По това време подобна работа, свързана с обслужването на чужденци, означава задължително сътрудничество с Втора служба в Московското управление на КГБ (тогава то се смята за по-престижно от това да си доносник на Пета служба, която следи инакомислещите). След това прибират Михас за дребно мошеничество — получава само 3 години условно, но му се налага да се раздели с отговорната работа по обслужването на чужденци. Тогава той се захваща с разнообразен криминален бизнес — и преуспява.
При Вячеслав Иванков (Япончик) няма нищо интересно, освен че е прочут като криминален бос в престъпния елит. Прибират го през 1981 — осъден е на 14 години. Иванков спокойно излежава присъдата си, когато внезапно през 1990 година става крайно необходим на свобода — и тогава множество високопоставени особи започват да молят за предсрочното му освобождаване: мотивират се с „крехкото му здраве“. Освен Йосиф Кобзон, който по онова време ходатайства за всички известни бандити, за освобождението на Иванков прави две депутатски запитвания и Святослав Фьодоров, за същото моли и правозащитникът Сергей Адамович Ковальов. В резултат на всичко това на 5 ноември 1991 година Иванков е пуснат от затвора. И още на 29 февруари 1992 убива двама души в московски ресторант (третият остава жив само защото куршумът засяда в пачка банкноти). Някакви турски строители искали да стигнат без опашка до гардероба или пък не пуснали там великия Япончик (показанията на свидетелите се разминават).