Иванков е принуден спешно да бяга в чужбина — помагат му да се добере до САЩ. Американските власти не дават визи на престъпници, но Иванков е пробутан като „помощник-режисьор“ в снимачната група на Ролан Биков — и още през март 1992 година се оказва в Щатите като член на тази група. По-нататък всичко е по-лесно — фиктивен брак с американка и перспектива за жителство в джоба.
В трудни моменти най-неочаквани хора се притичват на помощ на московските бандити… Установени са случаи, когато чекистките структури са давали пари за проекти на Ролан Биков (съвсем благородни, като например филми за деца и т. н.). Кобзон пък има чисто делови отношения с тези гангстери.
Как този оскотял след десет години в затвора необразован престъпник, който за няколкото години, прекарани в Америка, не научава и една дума на английски, изведнъж става върховният лидер на „руската мафия“ в цялото западно полукълбо? Разбира се, Япончик не е истинският бос на мафията — в Америка го ползват най-вече като плашило, за да изстискват пари от наши предприемачи, установили се в САЩ. Особено от онези, които са се налапали до пръсване в родината си, а после са избягали.
През юни 1995 година Вячеслав Иванков е арестуван от американските власти за изнудване за няколко милиона долара на руски бизнесмени от „Чари банк“ (след като обрали вложителите на банката, те избягали в САЩ).
На фона на Иванков дори Михас изглежда истински интелектуалец. Той действително се занимава с едър бизнес. Правителството на Коста Рика назначава Сергей Михайлов за свой почетен консул в Москва (през февруари 1994 година). Той има дипломатически паспорт — какво по-хубаво за един бандит. Михас става близък приятел с президента на Коста Рика и се кани да внася банани от Централна Америка в Русия. Но този бизнес не му потръгва — явно негови недоброжелатели от руските спецслужби са изтълкували превратно желанието му да снабдява жителите на Русия с плодове. Избухва скандал, правителството на Коста Рика е принудено да анулира „почетното консулство“ на Михас. Сред пострадалите са още стотина-двеста бандити от различни страни, на които това високо звание също е отнето.
Масовото изтребване на московски мутри в средата на 90-те също е дело на спецслужбите. За самите бандити това не е тайна — в интервютата си от затвора Иванков директно обвинява чекистите за убийството на всичките си приятели. Това не бива да се разбира буквално — че ченгетата и хората от ФСБ сами стрелят и взривяват (разпространяват се и легенди от типа на „Бялата стрела“[1]) — не, с тази мръсна и опасна работа се занимават други бандити, които чекистите превръщат в свое оръдие. И този престъпен „специален отряд“ се оглавява от прочутия Ося — Сергей Буторин.
В началото Буторин служи като прапоршчик в Строителни войски, после в края на 80-те се уволнява и работи като охрана и бияч в едно московско заведение. Там той се запознава с мутрите и се заема с по-сериозна работа в ореховската групировка на Сергей Тимофеев, като не след дълго става един от най-влиятелните бригадири (въпреки че никога не е бил в затвора).
Та този бивш прапоршчик от Строителни войски (възможно е обаче и да е изпратен при бандитите офицер от специалните служби) унищожава почти целия криминален елит в Москва. Естествено, не го прави лично, а с помощта на привлечени за тази работа килъри от бившите специални части. Излиза, че ударът по гангстерите от „московския клан“ на КГБ сякаш е нанесен отвътре.
Интересно е, че отначало Буторин премахва не прекия си шеф Силвестър, а главатарите на други банди — затова мутрите дълго време не могат да схванат какво става. При това професионалистите от спецчастите си знаят добре работата — те не просто унищожават престъпните босове, но и го правят така, че подозрението да падне върху друг. Ако с някой бандит няма конфликти, не го пипат — чакат да се появят.
1
През 90-те г. на XX в. в Русия се говори, че свръхсекретна правителствена спецслужба, „Бялата стрела”, ликвидира особено опасни фигури от криминалния свят, които е невъзможно да бъдат подведени под съдебна отговорност със законни методи. — Бел. ред.