Първи са премахнати „бауманските“ гангстери, начело с Валерий Длугач (Глобуса) — през април 1993 година. След това са убити братята Квантришвили (а другарят им Кикалишвили бяга в САЩ). И чак през септември 1994 година идва редът на самия Силвестър. След което Буторин избива почти всички видни бандити и бригадири от собствената си Ореховска групировка, като завзема властта в нея. С всички финанси на ореховците се разпорежда съратникът на Силвестър Григорий Лернер (а това са стотици милиони долари). Той е в чужбина, но бойците на Буторин го спипват и там и започват да го притискат, за да изтръгнат от него тези милиони. Не се знае как би завършило това за Лернер, ако през май 1997 година не го бяха прибрали за мошеничество в Израел.
Буторин има няколко бригади от килъри:
1. „Одинцовските“ начело с Дмитрий Белкин.
2. „Медведковските“, водени от бившия старши лейтенант от КГБ Григорий Гусятински, преди да го убият в Киев през 1995 година. На мястото му идва Андрей Пилев, много близък съратник на Буторин.
3. „Курганските“ — двайсетина бивши бойци от спецчастите и ченгета от град Курган. Най-известният сред тях е Александър Солоник, който при опит за арест застрелва няколко милиционери, а когато все пак го тикват в затвора, успява да избяга оттам (през лятото на 1995 година).
Главният килър на Буторин обаче изобщо не е Солоник (в тази банда той по принцип не изпъква с нищо), а бившият командос от морската пехота Александър Пустовалов по прякор Войника (най-малко 30 трупа). Порядките в тази банда на Буторин са доста своеобразни. „Новите ореховски“ изцяло се отказват от всички апашки закони и традиции. Нещо повече, Буторин забранява да бъдат приемани в бандата хора, които са били в затвора или имат криминално минало — първо се вземат бойци от спецчастите, като се предпочитат онези от тях, които са били в Чечения. Задействани са и военните окръжия в Москва, за да посочват такива ценни кадри — след това се запознават с тях и ги вербуват в бандата.
Всички мутри са задължени да водят здравословен живот: наркотиците са напълно забранени, има ограничения за алкохола и другите „излишества“. При това наказанието и за най-малкото нарушение е само едно: смъртна присъда, изпълнявана пред останалите бандити (събират ги специално за това, и то доста често). В бандата не е останал и помен от демокрацията на крадците, примерно „срещите“ — всяка присъда се определя лично от Буторин. За няколко години на екзекуция е подложена значителна част от бандата — десетки мъже. И за да няма никакви изкушения, бандитите на Буторин са на твърда заплата, която не е прекалено голяма — една или две хилядарки на месец, при това не им се полагат премии за конкретните убийства. Тъй че огромните суми, които влизат в тази банда, изчезват неизвестно къде.
Унищожаването на криминалните босове в Москва продължава с пълна сила и през цялата 1995 и 1996 година. Едновременно с това „новите ореховски“ отнемат от други силови групировки рекета над московските предприемачи (с изключение на едрите олигарси, които не са лъжица за тяхната уста). Ако някой бизнесмен откаже, веднага го убиват, липсват всякакви заплахи и демонстрации на сила. В крайна сметка почти цяла Москва започва да плаща само на Буторин.
Има основания да се предполага, че Буторин избива момчетата си не само за затягане на дисциплината — възможно е с помощта на тези масови екзекуции той постепенно да се отървава от излишните свидетели. По негово нареждане в началото на 1997 година е убит Александър Солоник, който след бягството си от затвора се крие в Гърция (там е изпратен главният палач на Буторин). Има сведения, че по това време Буторин осъжда всички „кургански“ до един (уж искали да се отцепят), но просто не успява да ги ликвидира — внезапно бандата му е разгромена.
В продължение на няколко години Буторин върви към пълната власт над цяла бандитска Русия, но тъкмо когато почти е постигнал целта си, в един миг пропада.
През февруари 1997 година е сменен началникът на московското управление на ФСБ: свалено е протежето на Коржаков генерал Трофимов — двама от подчинените му са уличени в търговия с кокаин, което е и поводът за уволнението. Новият началник на Управлението на ФСБ в Москва става генерал Царенко, „човек на Лужков“. Работата е в това, че генерал Трофимов се заседява прекалено дълго на този пост — покровителят му, началникът на службата за сигурност на президента Коржаков, е изритан от Кремъл още през юни 1996 година.
Това е всичко — с него идва краят на бандата на Буторин. За два месеца са арестувани около двайсет мутри, останалите бягат в чужбина. През 1997 година някои са арестувани там и са предадени на Русия. Кой знае защо, тогава не пипат самия Буторин и най-близките му сподвижници — той е арестуван чак през февруари 2001 година в Испания: там получава осемгодишна присъда за криминални прояви.