Странно защо в интернет не можахме да открием материали, в които да се прави връзка между тези две събития от февруари 1997 година: свалянето на генерал Трофимов и разгромяването на бандата на Буторин. Вместо това там се среща друга версия: на 23 януари 1997 година в Москва е убит коптевският бос Василий Наумов. И видите ли, именно това престъпление на групировката на Буторин било подтикнало министъра на вътрешните работи Куликов да вземе решението да приключи с тази банда: създаден е специален щаб, задействани са ОМОН, МУР, ФСБ и групата „Алфа“. За няколко години хората на Буторин са избили близо стотина мутри като Наумов от различни групировки, но това сякаш им е простено.
Всичко е много по-просто: Буторин безнаказано избива бандитските босове от „московския клан“, тъй като има чекистки „чадър“, докато човекът на Коржаков генерал Трофимов ръководи московското управление на ФСБ (от декември 1994 година). Още по-мощен „чадър“ за Буторин е Службата за сигурност на президента, докато неин шеф е генерал Коржаков. Тогава московските ченгета много страдат за своите бандити, но не могат да им помогнат с нищо.
Сега можем да предположим с доста голяма сигурност с кого президентът на Ингушетия Аушев е преговарял по онова време, за да не убиват приятеля му Кобзон: с генерал Коржаков, началника на Службата за сигурност на президента (а не с бандита Буторин — той е дребна пешка в тези игри).
Шабтай Калманович е единственият известен ни и вероятно пълноправен член на мафията на външното разузнаване на КГБ, който прекарва няколко години зад решетките. В тази категория не влизат олигарсите, които в последно време понякога попадат в затвора — те са чисто и просто доносници. Вярно, че има някои съмнения в това дали Калманович е пълноправен чекист — завършил е школа за разузнавачи, но най-вероятно не е бил офицер от разузнаването. Работата е в това, че в нелегалното разузнаване служат и агенти от голям калибър без присвоено звание — нещо средно между действителен кадрови сътрудник на КГБ и вербуван агент. Такъв щатен агент например е легендарният Николай Кузнецов, който през годините на войната е убивал немски генерали в тила на врага — той е изключен за нещо от партията, затова не получава званието офицер от НКВД (Кузнецов е завършил само курсовете на НКВД за доносници през 1937 година — преди войната е разкривал „врагове на народа“). Калманович не само не е бил член на партията, той не е приет дори за пионер, тъй като родителите му са евреи, на които не било разрешено да напуснат СССР.
След като арестуват Калманович в Израел, той „изпява“ в контраразузнаването всички подробности от шпионската си дейност.
Роден е в Каунас (Литва). През 1971 година завършва местния Политехнически институт. По съветско време във висшите учебни заведения рядко попадат младежи, които не са комсомолци, освен това за евреите са въведени тайни ограничителни квоти. Как младият Калманович е успял да преодолее всички тези бариери, си остава негова малка тайна.
КГБ на Литва е тясно свързан с външното разузнаване. Този факт има пряко отношение към биографията на Калманович: веднага след завършването на института той попада в школата за разузнавачи към Главното разузнавателно управление (ГРУ) — официално уж го взимат за една година в казармата, но това е само прикритие. Такава е обичайната практика: след гражданския ВУЗ една година обучават бъдещия сътрудник на външното разузнаване в закрита спецшкола (това всеки път е придружено с легенда, че човекът е в много далечна командировка или нещо подобно). След което цялото семейство Калманович получава разрешение да отпътува за Израел, на което напразно се е надявало дълги години — и напуска СССР. Тоест Калманович не просто е взет във външното разузнаване, а попада в най-елитната му нелегална структура. Това е и най-рискованата разновидност на шпионажа, без всякакво прикритие под формата на дипломатически паспорт (това означава, че ако те хванат — отиваш в затвора)!
На всеки кадровик от всяко съветско учреждение би се изправила косата, ако зърне анкетите на Калманович — не стига че родителите му са евреи, ами отгоре на това и „отказници“ — подали заявление за изселване в чужбина и получили отказ! Но спецификата на външното разузнаване е точно в това, че там могат да плюят на всички инструкции и указания, ако е в интерес на работата. Дори напротив — колкото по-лоша е кандидатурата според съветските представи, толкова по-добра е тя за нелегалното външно разузнаване! Като цяло КГБ е най-антисемитската организация в СССР, но външното разузнаване без никакво колебание се възползва за целите си от „еврейската вълна“ в емиграцията. Там работят хора без предразсъдъци — неслучайно точно те започват перестройката и погребват социализма в страната.