През първите три години в Израел Калманович не прави нищо за съветското разузнаване. За нелегалните това е обичайна практика: трябва да свикнеш, да изчакаш местното контраразузнаване да престане да се интересува от новите емигранти от Съветския съюз. Това не са изгубени години — агентът постепенно подбира и се внедрява в среда, в която може да събира нужната му информация. Така и Калманович, започнал кариерата си като прост колхозник в кибуц, постепенно научава иврит и английски и успява да попадне в партийния апарат на управляващата по това време в Израел партия „Авода“, където се сдобива със сигурни връзки в израелския елит. През 1975 година агент „Крие“ (това е псевдонимът на Калманович) се свързва с резидента и започва работа — първо в ГРУ, после в КГБ. Това се е случвало и друг път — външното разузнаване на КГБ е можело да вземе за себе си перспективен агент на ГРУ.
Скоро Калманович освен в КГБ започва работа и в Мосад, тоест става нещо като двоен агент — във всеки случай, съдът го обвинява в „опит да се внедри в спецслужбите на Израел“. Тук се налага да поясним: истинският двоен агент мами и ДВЕТЕ спецслужби, за които работи, но това се случва рядко. Най-вероятно Калманович просто е позволил Мосад да го вербува с благословията на нашето разузнаване.
Скоро той напуска Израел и се захваща с бизнес в страни от Южна Африка. Открива щастието именно в Южна Африка! Веднъж попаднал там, престава да събира секретна информация, затова пък забогатява с приказна бързина. Самият Калманович обяснява успехите си в бизнеса така: запознава се с президента на Ботсуана и развива бурна дейност в тази страна — строи къщи, едва ли не с хиляди, стадиони и какво ли не. Но като че ли най-много преуспява в изграждането на ферми за развъждане на крокодили.
Това, естествено, са просто приказки: трябва да отглеждаш крокодили и да им дереш кожите поне сто години, за да натрупаш 15–20 милиона долара, колкото са открити у Калманович, когато го арестуват. В Южна Африка има само една стока, с която можеш да спечелиш тези пари за кратко време. Единствено контрабандата с диаманти, която носи сто милиона долара на година, прави този район привлекателен за чекистката мафия — и точно затова са преместили Калманович от Израел в Ботсуана. По-късно той се прехвърля в друга република от този регион — в Сиера Леоне, и става почетен консул там.
Но Калманович не се закотвя в Южна Африка: той има офиси в Германия и Франция, замък в Ница, лети из целия свят със собствен самолет. Всичко това пропада през лятото на 1987 година, когато е арестуван за първи път в Англия. Тогава го пускат под гаранция, но той, незнайно защо, не бяга и през декември 1987 година е арестуван като съветски шпионин вече в Израел.
Там му предлагат съдебна сделка, както е прието на Запад: ако се признае за виновен, ще получи девет години затвор, без да бъде съден. А ако се заинати, ще има съд, на който ще получи единайсет години! На Калманович не му се ще да поема риск дори и с двете допълнителни години (изглежда са го притиснали здраво), тъй че получава своите девет години в замяна на пълното признание.
Лежи в израелския затвор при изключителен комфорт, разрешават му дори да вкарва момичета. Заради тези привилегии по-късно пращат зад решетките самия началник на затвора. Мнозина от най-влиятелните фигури първо в Съветския съюз, а след това и в демократична Русия се заемат да ходатайстват за предсрочното освобождаване на този боец от невидимия фронт. В интернет има цели списъци — за Калманович отправят молби буквално ВСИЧКИ: министърът на вътрешните работи на СССР Б. Пуго, съветникът на президента на СССР Евгений Примаков, самият президент Горбачов, вицепрезидентът на СССР Янаев, вицепрезидентът на Русия А. Руцкой. Йосиф Кобзон специално посещава Израел, за да настоява за освобождаването на Калманович. Художникът и патриот Иля Глазунов обещава да нарисува портрет на премиера Шамир, а вместо хонорар моли да пуснат Калманович (тогава Глазунов прочита фамилията му от листче — самият той не го познава). Владимир Спиваков обещава на министър-председателя Рабин да изнесе безплатен концерт в Израел, ако… и така нататък!
Според самия Калманович основният борец за неговата свобода все пак е бил приятелят му Йосиф Кобзон — той организирал всички тези ходатайства. Калманович с гордост подчертава, че в неговия затвор е имало и други съветски шпиони, но за тях никой не е ходатайствал.