Но каква е причината, защо на чекистката мафия толкова й е притрябвало да освободи този провалил се шпионин, който отгоре на това си е признал всичко и се е разкрил докрай? Можем да допуснем следната версия: Калманович си признава пред израелското контраразузнаване само за шпионажа против Израел от началния период на кариерата си. А всички подробности и схеми от криминалния бизнес, с които се е занимавал след това, оставя за себе си — това е неговият капитал и в буквалния (банковите сметки и кодове), и в преносния смисъл.
Въпреки цялата суматоха около него израелското правителство дълго време не се поддава на никакви уговорки: Калманович е освободен „поради здравословни проблеми“ чак през март 1993 година, след като прекарва в затвора почти шест години. Има данни, че заради това дългоочаквано събитие руското правителство е било принудено да направи сериозни отстъпки на Израел по въпросите на миграционната политика (да пусне последните останали „отказници“ или нещо от този род).
По-нататък около Калманович няма нищо особено за разказване. След освобождаването му двамата с Кобзон основават фармацевтична фирма (мафията обича този бизнес, тъй като й предоставя достъп до синтетични наркотици). Но по някаква причина не успяват да поработят по-дълго заедно. Калманович не става едър олигарх, но има достатъчно, за да живее, дори си купува два баскетболни отбора — първо литовския „Жалгирис“, после женския отбор в Екатеринбург.
Фактът, че той е от московския клан, не подлежи на съмнение: занимава се със строителство в Москва, поддържа контакти с Лужков и с най-авторитетните московски бандити. През 2002 година главният солнцевски бос Михас например присъства на сватбата на дъщерята на Калманович в Израел (Калманович е голям патриот по отношение на Израел и си запазва гражданството от тази страна).
Борис Бирщайн от фиктивната фирма на КГБ „Сеабеко“ е по-значителна фигура. Той също като Калманович е роден в Литва. През 1977 година емигрира в Израел, но не остава там дълго — разгръща мащабен бизнес в Западна Европа. През 1982 година в Швейцария се появява фирмата „Сеабеко“ (понякога се среща и вариантът „Сиабеко“). През 1984 година са регистрирани филиали на фирмата в Канада и Хонконг, а Бирщайн е назначен за директор на филиала в Хонконг.
Пикът в дейността на Бирщайн е в началото на 90-те години: тогава цели републики от разпадналата се съветска империя попадат за известно време изцяло в негова власт. Всичко започва в Молдова: в края на 1990 година Бирщайн се появява там за първи път и за кратко време просто я „приватизира“ — през 1991 година за президент на Молдова е избран Снегур, протеже на Бирщайн.
Това е бедна република и в нея практически няма нищо за разграбване от едра акула от калибъра на Бирщайн. Изглежда това са били чисто политически игри от страна на чекистката мафия. Именно Бирщайн допринася за провала на обединението на Молдова и Румъния, което изглежда просто неизбежно (в двете страни живее един и същи народ). Молдова остава задълго плацдарм на Бирщайн по време на експанзията му към страните от ОНД.
През ноември 1990 година се случва друго нещо, което е пряко свързано с дейността на Бирщайн: по заповед на председателя на КГБ Крючков на работа в апарата на ЦК на КПСС е командирован полковник Леонид Веселовски от външното разузнаване. Поверена му е отговорна задача: да участва в тайна операция по източването на партийни (т. е. държавни) средства във фиктивни фирми на КГБ на Запад.
В чекистката мафия има стотици такива полковници, но полковник Веселовски е известен с това, че след победата на демокрацията през август 1991 година става фактически единственият разкрит участник в тази грандиозна операция — налага му се да дава показания пред Комисията за разследване на престъпната дейност на КПСС. Но защо за тази показна разправа е избран точно той?
Първо, в този период чекистите и доносниците демократи правят каквото могат, за да прехвърлят всичко върху КПСС — и преувеличават значението на апарата на ЦК на КПСС в операцията по източването на парите на Запад. И второ, изглежда Веселовски е сред съмишлениците на пучиста Крючков, заради което е пострадал. Впрочем не е пострадал чак толкова много — след уволнението си от органите заминава за Швейцария и сега се занимава с бизнес в една от чекистките фирми там.
Да се върнем към Бирщайн: през есента на 1991 година Веселовски изброява в показанията си онези „чужди“ фирми, които е наблюдавал — сред тях е и „Сеабеко“. Той се среща с Бирщайн скоро след като е назначен в апарата на ЦК на КПСС в началото на 1991 година.