„Сеабеко“ е една от малкото фирми, за които се знае с абсолютна сигурност, че са проект на външното разузнаване на КГБ. Не е чудно, че Бирщайн развива бурна дейност в бившите съветски републики. След Молдова „приватизира“ Киргизия — през есента на 1991 година той изведнъж става най-добрият приятел на президента Акаев. Главното богатство на Киргизия са златните находища, които Бирщайн получава с правото еднолично да се разпорежда с тях. Той разработва някои мини сам, други дава на концесия на разни съмнителни чужди фирми. По това време личният му самолет превозва тонове киргизко злато до швейцарските банки. Не е известно нито точното количество на изнесеното злато (приблизителната оценка е около сто тона), нито на кого са платили за него (до държавните структури на Киргизия на практика не стига нищо).
Но само след две години Киргизия внезапно се измъква от властта на Бирщайн (и там той се е водел „съветник на президента“) — през декември 1993 г. киргизкият парламент внезапно е възмутен от тази афера и сваля от поста му министър-председателя Т. Чингишев. Тогава фирмата „Сеабеко“ е изгонена от страната.
Най-голямото постижение на Бирщайн през онези години е, че успява да сложи ръка на цяла Украйна! През януари 1993 година по нареждане на президента Кучма започва да се реализира новият проект на Бирщайн: създадена е държавна компания, наречена Акционерна група „Украйна“.
По онова време в Украйна посрещат Бирщайн с такова уважение, сякаш е държавен глава, само дето не строяват почетния караул. Президентът Кравчук и премиерът Кучма строго следят всичко да върви без всякакво забавяне при оформянето на документите — всички необходими лицензи и разрешителни са подписвани начаса. Бирщайн веднага установява най-близки приятелски отношения с началника на Службата за сигурност на Украйна Евгений Марчук.
Тук името напълно съответства на съдържанието — в този концерн са включени всички най-значителни държавни предприятия на Украйна, чиято продукция се изнася на Запад: всички големи металургични комбинати (Донецкият, Запорожкият, Криворожкият), всички заводи за производство на азотни торове и т. н. Това обединение получава и всички възможни данъчни и митнически отстъпки!
През 1993 година на Запад е продадена разнообразна продукция за 180 милиона долара, внесените в Украйна западни стоки са приблизително за същата сума. Защо в тази търговия украинското правителство не е могло да мине без Бирщайн? Защото е трябвало не само да се продава и купува (в това няма нищо сложно), но и да се разграби цялата печалба от държавните предприятия! А тук не са могли да се справят без голям специалист…
През есента на 1993 година сладкият живот на Бирщайн в Украйна приключва. Той претърпява пълно поражение в Русия: през октомври 1993 година е потушен „бунтът Руцкой-Хасбулатов“. Тогава Бирщайн се откроява като „човек на Баранников“. Знае се, че министърът на сигурността Баранников е уволнен от президента Елцин през юли 1993 година (формално — за подкупи от Бирщайн!), след което открито минава на страната на Върховния съвет. В резултат през октомври 1993 година Баранников се оказва в затвора, а Бирщайн е принуден да бяга от Русия в Украйна. Министър-председателят Черномирдин изисква от украинското правителство да прекрати сътрудничеството си с Бирщайн.
Украйна е прекалено зависима от доставките на руския газ и нефт, за да се кара с Кремъл, затова през 1994 година на Бирщайн му се налага да напусне страната. По същото време е помолен да напусне и Киргизия, остава му само Молдова.
Но и там не му позволяват да се заседява задълго: през 1996 година неговият човек, президентът Снегур, губи изборите. Фирмата „Сеабеко“ е ликвидирана — в началото на 1997 година Бирщайн продава акциите на фирмата „Сеабеко-Молдова“ на американците и напуска Кишинев. Сега май се занимавал с някакъв медиен бизнес в САЩ.
В Русия Бирщайн не успява да се закрепи дори закратко въпреки мощния си чадър — Министерството на сигурността. По това време Бирщайн енергично се опитва да прокара пред руското правителство проекта за създаването на националната акционерна компания „Рус“ по примера на ръководената от него компания „Украйна“ — за износ на метали и т. н. През май 1993 година министър Баранников организира на вилата си среща на Бирщайн с президента Елцин (тази историческа среща е спомената в мемоарите на Елцин). По това време Баранников открито представя Бирщайн като суперагент от външното разузнаване на КГБ, захванал се с бизнес по поръка на Родината. Два месеца след тази „среща на върха“ Баранников е уволнен от правителството. За Бирщайн победата на „семейния клан“ през октомври 1993 година означава крах на всичките му грандиозни планове, при това не само в Русия.