Няма и капка съмнение, че Бирщайн принадлежи именно към „московския клан“ на КГБ: той е тясно свързан с московските бандити. Особено близко е приятелството му със солнцевските мутри: през 1994 година Михас получава от него кредит на стойност 150 милиона долара. По данни на белгийската полиция създадената по това време в Белгия фирма MAB-International, основана от лидерите на „Солнцевските“ Михайлов и Аверин, получава буквата „В“ от фамилията на третия си основател — Бирщайн.
Аркадий Гайдамак винаги е работил за кремълската мафия, тъй като в Африка нелегално е продавал оръжие от складовете „Разоръжаване“ (чрез верига фиктивни фирми). Тази персона е интересна и с това, че е свързана с разузнаванията на три страни: Русия, Франция и Израел. При това Гайдамак не е някакъв дребен агент, а има легални контакти на ниво ръководители на тези разузнавания.
Гайдамак е роден в Москва, но израства в Украйна. През 1972 г., когато е на 19 години, заминава за Израел, но остава в страната за кратко и се прехвърля във Франция. Там се захваща с преводачески бизнес: прави си фирма в Париж, където наети от него преводачи превеждат техническа документация и обслужват чуждестранни делегации. През 1982 година тази малка фирма внезапно разширява значително дейността си, а самият Гайдамак забогатява много и заживява в разкошна къща. Изглежда това е свързано с факта, че той преминава към обслужването на съветски търговски делегации. През същата година френското контраразузнаване започва да подозира, че Аркадий Гайдамак работи за КГБ — викат го „за разговор“, но всичко се разминава (може би тогава е завербуван и става двоен агент).
Когато започва перестройката, Гайдамак изоставя преводаческия си бизнес и се захваща с търговия със Съветския съюз.
Но истинският му бизнес стартира през 1992 година, когато заедно с друг френски авантюрист (П. Фалконе) започва да продава оръжие в Ангола (първо продават там седем руски вертолета срещу нефт). За какво е нужен Гайдамак: в региони като този, които са под забраната на ООН, доставките на оръжие се осъществяват тайно, с помощта на мафията.
Анголците нямат пари, те се разплащат за оръжието с нефт и диаманти (по онова време добивът им е за половин милиард долара). Само през 1993–1994 година фирмата на Гайдамак внася в Ангола оръжие за 630 милиона долара, а гражданската война там продължава безкрайно дълго.
Другата анголска афера на Гайдамак е активното участие в погасяването на дълга на Ангола пред правителството на Русия. Историята е много подробно описана в интернет, ще посочим само основните резултати от тази съвместна далавера на Гайдамак и правителствата на Ангола и Русия. Целият стар анголски дълг е за 5,5 милиарда долара, от тях анголците заплащат с нефт 1,5 милиарда, но реално в хазната на Русия попадат само 160 милиона долара, всичко останало е разграбено от кремълската мафия (за анголския дълг в правителството конкретно отговаря първо А. Вавилов, след това М. Касянов). Нещичко остава и за президента на Ангола Душ Сантуш (сега той е сред 50-те най-богати хора в света).
На Гайдамак му върви по вода, докато правителството във Франция не се сменя. Тогава десните получават цялата власт и започват да разобличават правителствените афери на социалистите. През декември 2000 година са арестувани синът на президента Митеран и други съучастници на Гайдамак. Издадена е заповед и за неговия арест, но междувременно той успява да се прехвърли в Израел. Тогава синът на Митеран получава само 2,5 години условно за укриване на данъци. Първоначално го обвиняват, че е получил от Гайдамак подкуп от 1,8 милиона долара, но съдът приема обясненията на младия Митеран, че това е „хонорар за консултации“. А в отговор на обвиненията за корупция президентът на Ангола заявява, че в страната му не съществува нищо подобно: „Дори в езика ни липсва думата корупция!“.
А сега за приятелството на Аркадий Гайдамак със спецслужбите. Преди да избухне този скандал, Гайдамак е едва ли не официалният представител на нашите СВР и ФСБ във Франция. Всички деликатни проблеми, възникващи във френските спецслужби във връзка с нашите, всеки път се решават чрез Гайдамак. Известни са най-малко два случая, когато Гайдамак е използвал връзките си с ръководителите на нашите спецслужби, за да помогне на френското правителство.