За чекистите няма забранени теми и идеологически догми (това обаче изобщо не им пречи да погубват в лагери и лудници други свободомислещи граждани).
Пръв се опитва да прокара някои промени в икономиката председателят на Съвета на министрите на СССР Косигин през 1965–1970 г. Но в неговата реформа партийният апарат усеща заплаха за собствената си власт и този първи плах опит за преход към пазарни отношения е провален. Косигин остава още дълго на поста министър-председател, но вече без каквито и да е мераци за реформи.
Този държавник минава през суровата сталинска школа, затова и инстинктът му за самосъхранение е толкова силно развит. Андропов пък крие от партията плановете си за перестройка на съветското общество, докато не взема властта. В първите години, когато току-що е оглавил КГБ, той прави впечатление на най-верния „човек на Брежнев“ и на борец за идеалите на марксизма-ленинизма.
Може би Косигин щеше да преодолее съпротивата на партийния апарат и макар и частично, да внедри пазарния механизъм в нашата икономика. Но в началото на 70-те години са открити нови огромни залежи от нефт в Западен Сибир. Защо да се прокарват разни реформи, когато може просто нефтът да се изнася на Запад?
Партийната ни върхушка посреща враждебно първите електронни калкулатори. По това време кибернетиката е заклеймявана като буржоазна лъженаука — използването на компютри се разрешава само в случай на крайна необходимост (във военното дело и др.).
Но когато през 60-те години се появяват и първите трудности в икономиката, управляващите се сещат за компютрите: ето какво ще ни помогне да пресметнем правилно всичко и да направим научно обосновани планове, както ни учеха Маркс и Ленин. И тогава социализмът най-после ще разкрие предимствата си!
По това време се появяват първите закрити научноизследователски институти (НИИ), в които се изучават проблемите на управлението на обществото и се търси път за решаването на тези проблеми с помощта на електронноизчислителните машини. И по-специално — появява се Централният икономико-математически институт (ЦИМИ), където се опитват да намерят математически решения на икономически проблеми. Научен лидер на това направление става прочутият Канторович (бъдещият Нобелов лауреат). Но скоро тази икономическа школа се натъква на подводни скали: научните изследвания показват цялата несъстоятелност на някои марксистки догми.
Веднага се намират бдителни съветски учени, които улавят това безобразие и вдигат тревога. Ако такова нещо се беше случило няколко години по-рано, научната школа на Канторович би била обречена: щяха да попилеят и тикнат зад решетките всички за антисъветизъм. Но през 70-те години чекистите, начело с Андропов, са вече огромна сила — точно те спасяват скандалните икономисти от нападките на партийния апарат. Тогава идеята за провеждането на икономическа реформа в СССР получава надежден „чадър“.
Работата се усложнява и от това, че Андропов не може да се разпорежда безконтролно дори в самия КГБ: както вече казахме, Брежнев прикрепя към него двама надзиратели в лицето на първите му заместници (Цвигун и Цинев). Само външното разузнаване остава без такъв контрол, затова Андропов му възлага реализацията на тайния си проект „Икономическа реформа“ (или както там се нарича тази операция на КГБ). Така е създаден прочутият Институт за системни изследвания.
Всесъюзният научноизследователски институт за системни изследвания (ВНИИСИ) се появява на бял свят на 4 юни 1976 година като съветски филиал на Международния институт за приложен системен анализ (МИПСА или IIASA). МИПСА е основан доста по-рано — през октомври 1972 година, негови учредители са САЩ, СССР, Канада, Япония, ГФР, ГДР и други европейски страни. Институтът се помещава в Австрия, в Лаксенбургския дворец край Виена.
В интернет са спомените на социолога Сергей Чесноков: по онова време той работи в друг секретен НИИ, ръководен от бившия чекистки генерал Панов. Чесноков бил поканен на работа в МИПСА — институтът бил току-що открит и никой не знаел нищо за него. Затова Чесноков показал на шефа си официалната рекламна брошура на МИПСА и го попитал какво мисли за института. Панов хвърлил само бегъл поглед на брошурата и споделил заключението си: „Та това е общ проект на нашето и западните разузнавания!“.
Наистина е така. Разбираемо е защо този институт е нужен на КГБ. А ЦРУ и другите разузнавания трябвало задължително да изпратят агенти в МИПСА — просто за да наблюдават струпването на чекистите ни. Тук американското разузнаване играе чисто пасивна роля, едва ли американците по това време са проумели изцяло мащаба на замислите на Андропов.