Владимир Михайлович Лопухин. Завършва Икономическия факултет в МГУ през 1975 година, след това две години кара стаж в ИМЕМО (Институт за световна икономика и международни отношения). Работи във ВНИИСИ от 1977 година, после, през 1986, заедно с екипа на Шаталин-Гайдар се премества в ИЕПНТП. Там Лопухин е шеф на лаборатория за природни ресурси. Попада в правителството на Русия по-рано от останалите гайдаровци — още през август 1991 година става заместник-министър на икономиката.
През ноември 1991 година Лопухин вече е министър на горивата и енергетиката. Но пък първи го уволняват от правителството — още през май 1992 година. Старите мастодонти на съветския нефтогазов комплекс не могат да оставят такова апетитно парче в ръцете на интелигенцията, която не е виждала дори сондажна кула — следващият министър на горивата става Черномирдин. След уволнението си Лопухин се заема с бизнес, представител е на една френска банка в Русия. Сега е президент на компанията „Вангвард“ свързана със структурите на МЕНАТЕП. Тази фирма се занимава с различни машинации по поглъщането и сливането на компании.
Въобще с какво ли не са се занимавали хората на Гайдар от отдела на Шаталин в началото на 80-те години!
В свободното си време Гайдар е написал много статии и книги, дал е безброй интервюта. Но когато става дума за ВНИИСИ, от бъбривостта му не остава и следа. Изтървал е само една фраза: в отдела на Шаталин са изучавали опита от провеждането на икономическите реформи в социалистическите страни — от Югославия до Китай. Освен това екипът на Шаталин е подготвял документацията за аналогични бъдещи икономически преобразования в СССР.
Някъде през 1983 година, когато Андропов става генерален секретар, по негово нареждане възниква знаменитата „комисия на Политбюро“, или комисията на Тихонов-Рижков, за подготовка на икономическата реформа в СССР. Тук е необходимо пояснение: Тихонов е председател на Министерския съвет на СССР от 1980 година. Когато Андропов идва на власт, той го оставя на този пост: старецът е вече 80-годишен и не пречи на никого. Удобен е параван за чекистите, за да не подплашат партийния апарат преждевременно. В действителност по това време икономиката на страната е в ръцете на „хората на Андропов“ — нови кадри, доведени от чекистите в Москва от провинцията (предимно от Кавказ и от Сибир). Един от тези „хора на Андропов“ е секретарят на ЦК на КПСС по икономиката Николай Рижков, бивш директор на голям завод в Урал.
Научното ръководство на тази комисия е възложено на директора на ВНИИСИ Гвишиани, но реално с подготовката на документите се занимава заместникът му Шаталин. Екипът на тази „комисия на Политбюро“ е от сътрудници на Шаталин (Гайдар, Авен, Ананин, Широнин и други). Освен това за написването на различните раздели на основния документ е привлечен и ленинградският „отбор на Чубайс“ (самият Чубайс, С. Василиев, С. Игнатиев, Ю. Ярмагаев и други).
Който познава поне донякъде московските реалности, ще оцени този факт като изключителен! Тогава всички тези млади учени създават по поръка на Андропов план за преобразуването на народното стопанство на огромна супердържава. Който със сигурност щяха да превърнат в реалност, ако не беше внезапната смърт на Андропов.
Човек може да си помисли, че за такава задача биха могли да подберат и по-солидни хора — дори ако оставим настрана мощния апарат на ЦК на КПСС (който преди това държи монопола на подобни програмни документи), в страната съществува цяла мрежа от икономически институти, в които работят десетки академици и стотици доктори и професори. И изведнъж се оказва, че всички те са овехтели и ненужни: за да се подготви наистина важен документ, се налага цялата съветска наука да бъде отхвърлена и да се привлекат шепа млади, никому неизвестни икономисти. Гайдар и останалите му колеги поне работят в престижен институт, но екипът на Чубайс от Ленинград е насметен буквално от улицата! За първи път Чубайс се запознава лично с Гайдар едва през пролетта на 1983 година, когато посещава лабораторията му във ВНИИСИ — и почти веднага той и ленинградският му екип се залавят за работа: започват да подготвят ръководство как да се префасонира съветската икономика.
В резултат от работата на комисията на Тихонов-Рижков се появява документ от 120 страници. Той има дълго казионно заглавие: „Концепция за усъвършенстване на стопанския механизъм… (и т. н.)“. Но в действителност е програма за икономическа реформа. Подробното съдържание на документа не ни е известно, но той съвсем не отрича напълно всичко — за образец е взета Унгария, както и други социалистически страни. За страната ни, която дълги години е в пълен застой, дори такава програма е истински революционна.