И в този момент идва смъртта на Андропов, на престола се възкачва Черненко. Между чекистите от андроповския клан се разгаря ожесточена борба за власт и въобще не им е до реформи. А на партийния апарат и без това не е нужна никаква икономическа реформа! И в крайна сметка тази икономическа програма е прибрана в сейфа.
Но всички тези усилия не пропадат напразно: когато привържениците на перестройката вземат връх в андроповския клан и възкачват на трона Горбачов, цялата тази документация влиза в работа. Горбачов си спомня, че когато през 1985 година става генерален секретар, необходимите му документи са подготвени отдавна — остава му само да подпише тези директиви.
По съветско време всичко, свързано с обработката и разпространението на информация, е под контрола на чекистите. Именно КГБ наблюдава проекта за създаването на прочутите навремето си АСУП (автоматични системи за управление на производството), на които властта у нас възлага големи надежди („ще пресметнем всичко с електронноизчислителни машини — икономиката ни ще излезе от задънената улица!“).
Тогава чекистите са можели да вярват, че са в състояние да моделират всякакви обществени процеси и да предвиждат всякакви възможни варианти за развитие на събитията.
Кратко лирическо отклонение от книга на Виктор Суворов: чекистите се опитват да разработват „информационни системи“ за предотвратяване на внезапно нападение от капиталистическите страни още преди Отечествената война. Но тогава не напредват много в това отношение. През 1941 година те се издънват поради факта, че цените на овчите кожи в Германия преди войната остават едни и същи и не се повишават. Оттук те правят логичния извод, че германците не произвеждат шуби за армията си — значи липсва сериозна подготовка за война срещу нас. А че в Германия властта ще се окаже в ръцете на идиот, който не само не се кани да воюва през зимата, но и смята да разгроми Съветския съюз до настъпването на есента, за два месеца — такъв вариант дори не може да се пръкне в нечия глава.
Ако за формирането на екипа на Гайдар в Москва е известно много малко, то за първите стъпки по организацията на „кръжока на Чубайс“ в Ленинград се знае едва ли не по дни — и всичко това е в книгата на А. Колесников „Неизвестният Чубайс“. Неизвестното в тази история е само едно: как хората на Чубайс още преди перестройката са успели да влязат в отбора от „млади икономисти“ на Гайдар и как са попаднали в секретната „комисия на Политбюро“, която по нареждане на Андропов подготвя проект за икономическа реформа? С други думи, не се знае кога Чубайс попада в полезрението на външното разузнаване и е вербуван от него. Ясно е само, че за това изобщо не е бил нужен компромат — стигало е само едното честолюбие. Чубайс е гонил кариера — и с неговата еврейска националност по съветско време го е чакала дълга и упорита борба, само и само да стане директор на не особено голям завод, за което биха били нужни десетки години интриги и унижения. А сега му предлагат: „Млади човече, не бихте ли искали да ни помогнете да подготвим икономическа реформа и след време да влезете в правителството?“.
Анатолий Борисович Чубайс израства в семейството на политически офицер. През 1977 година завършва Ленинградския инженерно-икономически институт (ЛИЕИ). Този институт е насочен към производството, в него не подготвят теоретици, а практици. Затова там липсва и онази мощна идеологическа преса, каквато има, примерно, в обществените факултети на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). Нивото на преподаването по икономика в ЛИЕИ не е особено високо, затова пък там е по-свободно. Биографите отбелязват, че като млад Чубайс е искал да стане началник-производство, а не теоретик. Затова в последния курс в института той става член на КПСС.
Всичко започва на 8 октомври 1979 година в совхоза „Бокситогорски“ — тогава там, „на картофите“, се срещат трима млади научни сътрудници от икономически специалности (от ЛИЕИ и ЛФЕИ[3]). Това са Чубайс, Глазков и Ярмагаев. Те започват да спорят по проблемите на развитието на съветската икономика (по това време неразрешимите проблеми се виждат от всеки мислещ икономист). Като се връщат в града, младежите от време на време се събират по домовете, в „нечия кухня“, за да продължат дискусията си.
3
Ленинградски финансово-икономически институт, през 1994 г. преобразуван вСанктпетербургски университет по икономика и финанси. — Бел. ред.