Выбрать главу

В края на 1980 година на тримата приятели им хрумва идеята да организират семинари по всички правила: доклади, обсъждания и т. н. Първото заседание на подобен семинар се състои на 9 януари 1981 година.

През 1981 година „кръжокът на Чубайс“ започва да търси съмишленици. Хората на Чубайс разказват, че са пресявали икономическите институти в Ленинград поред. Не влизат в подробности за тези си търсения, но е ясно, че по онова време в града почти не са останали „желаещи да се заемат с „антисъветска дейност“ или просто да си поговорят за нещо не напълно позволено. А момчетата на Чубайс пък не могат да кажат открито, че всичко това се върши под „чадъра“ на КГБ и че тези разговори няма да доведат до каквито и да било неприятности.

Едва през пролетта на 1982 година те успяват да открият четвъртия член на „кръжока“ — когато Сергей Василиев изнася в ЛИЕИ доклад за икономиката на Югославия. След това го наблюдават още известно време и чак през есента на 1982 година Чубайс го кани да влезе в „тесния кръг“ на групировката.

Между другото, от 1981 година нататък „кръжокът на Чубайс“ вече не се събира по къщите, а в самия ЛИЕИ, при това съвсем официално — веднъж в месеца провежда семинари на Съвета на младите учени (Чубайс му става председател). Малко по-късно чубайсовците вече могат да разпространяват идеите си (макар и в завоалирана форма) с помощта на сборник, подготвян от няколко вуза. Сборникът се печата в тираж от няколкостотин екземпляра и се разпраща до всички научни библиотеки.

Търсенето на нови кандидати за „кръжока“ продължава. Скоро в него се появява и пети член, но както по-късно разказва самият Чубайс, той се оказва доносник и е изгонен. Чубайс не споменава името на този човек, само отбелязва, че по-късно е станал известен политик.

Част III

„ЕВРОПЕЙСКАТА" И „АЗИАТСКАТА" МАФИЯ

За да преценим каква част от разузнаването влиза в мафиотски структури, можем да направим съвсем проста сметка. В западните сайтове има списък на съветските „дипломати“, изгонени за шпионаж от страните, в които пребивават през 1973–1984 година. Списъкът съдържа 199 имена, а ако не смятаме военните разузнавачи от ГРУ (58 души), остават 141 шпиони от КГБ. Сега всички те могат да бъдат проверени с помощта на търсачките.

Получава се следната картина: за огромната част от тях в интернет няма никакви данни. Изглежда, че тези „бойци на невидимия фронт“ вече са скромни пенсионери или пък са се преместили (минали са повече от двайсет години). Може да се открие по нещичко само за няколко десетки бивши шпиони. След „победата на демокрацията“ те се занимават с какво ли не: преводачи, писатели (един пише за летящи чинии!), предприемачи, дипломати. Четирима са станали посланици, но не и в престижни страни (Судан, Египет, Бахрейн, Мадагаскар). Впрочем навремето изгонват заради шпионаж именно посланика ни в Египет (през 1981 година). В никоя нормална европейска страна не биха го допуснали обратно дори като турист. Друг е генерален консул в Калкута, трети е търговски представител в Чили.

Изглежда, че всички те продължават да шпионират! Двама са се посветили на туристическия бизнес, и с тях всичко е ясно! Нека погледнем възможните кандидати за мафията:

В. А. ЧЕРНОВ (изгонен от Англия през 1983 година) — президент на ГОСИНКОР, голяма корпорация. Наш клиент!

А. В. КРИСИН. (Канада, 1978) — президент на Европейската тръстова банка[4]. Също.

Г. Г. ПЕТРОВ (Норвегия, 1981) — вицепрезидент на Търговско-промишлената палата. Пътува до различни страни, води преговори с финансисти и т. н. Наш човек.

Г. Ф. ТИТОВ (Норвегия, 1977) — генерал-лейтенант, при Крючков е бил началник на ВГУ (контраразузнаването) на КГБ. Той е сред ръководителите на „европейската мафия“ в разузнаването.

Ю. К. ШЕБАНОВ (Египет, 1981). Някакъв Юрий Шебанов е бил директор на фирмата „Нефт Самари“ — убиват го в Москва през 1994 година (тогава изтрепват цялата управа на фирмата). Подходящ кандидат, но не успях да установя дали точно той е онзи шпионин. Може и да е съвпадение на имената.

Има още трима предприемачи, които купуват различни стоки на Запад и ги продават у нас. Бих ги причислил към дребния бизнес, все пак търгуват с потребителски стоки, а не с нефт. Но бизнесът им може и да не е толкова дребен, току-виж се обидили!

В. Т. ХЛИСТОВ (Холандия, 1976) — търговия с електроника.

A. Н. ОСИПОВ (Дания, 1975) — търговия с резервни части за чуждестранни коли.

B. И. СУШКОВ (Испания, 1981) — компания СНС, търговия с цигари.

вернуться

4

През 2014 г. лицензът й е отнет заради влошена ликвидност и съмнителни финансови операции. — Бел. ред.