Основната сила на всяка мафия е нейният „общ капитал“. Затова и го умножават по всякакви начини. Но не бива да се мисли, че чекистите работят само „за идеята“ и нямат никаква лична полза от „бизнеса“ си. По-скоро са възприели системата на другаря Сталин. Нали и нашата партокрация е била своего рода мафия. Ако си спомняте, тогава чрез фелдегерите номенклатурата е получавала сякаш лично от Сталин пликове с пари — втора, тайна заплата, многократно по-голяма от официалната. Сега, естествено, вече няма пликове — простоти превеждат пари по личната сметка някъде в Андора.
Нека просто от любопитство пресметнем каква, примерно, може да е тази „заплата“. Смята се, че от Русия на Запад са изнесени приблизително 300 милиарда долара (споменават се и по-големи цифри). Да кажем, че мафията разполага само с половината от тези пари. Този капитал расте поне с десет процента на година. Ако членовете на мафията живеят „с процент от процентите“, както е прието при капиталистите, то те могат да харчат един процент от капитала на година. Ако приемем, че членовете на мафията са хиляда човека, ще получим 1,5 милиона долара за всеки от тях. Разбира се, в мафията не може да има никакво равенство и братство — върхушката трябва да получава повече. Но и така за обикновения боец излиза не по-малко от милион на година. На Запад толкова получават президентите на големи фирми и банки.
Отдавна вече са изготвени списъци: „КГБ във властта“, „КГБ в бизнеса“ и т. н. Всичко това го има в интернет. Нещо повече, някои хора не ги е домързяло да проверят миналото на хиляди чиновници от високите етажи на властта — и са открили, че бившите офицери от КГБ са една четвърт от тях, като при това делът им постоянно нараства (О. Крищановска). А колко са „извънщатните сътрудници“, т. е. доносниците, в управляващия елит на Русия — за това изобщо не съществува статистика.
Самият факт на решаващото участие на КГБ в живота на съвременна Русия не поражда съмнения у никого. Но изследователите нямат сериозно желание да разнищят кои именно подразделения на КГБ са дошли на власт — всички чекисти се представят като единно цяло, еднородна маса. Най-издигнатите твърдят, че на власт сега е точно външното разузнаване (А. Мусаков), но тогава вече и разузнаването се смята за едно цяло.
Аврамов, Владимир Сергеевич. Полковник от разузнаването. Шпионин в Норвегия (1964 — 1968). Не се знае къде е бил след това. През 1991 година излиза в оставка и се заема с бизнес. Създава смесеното предприятие (СП) „Руская Америка“, след това „Международна металургическа корпорация“. Но както изглежда, този му бизнес не потръгва добре. В интернет има документ от Държавния комитет по митниците от 27.05.1994 година. Нареждането е до всички митници — да задържат всички товари, чийто адресат е „Руская Америка“. Абрамов е принуден да зареже цялата тази работа и да се заеме с охранителна дейност. От 1996 година той е генерален директор на ЧОП (частно охранително предприятие) и заместник-директор на Школа за търговска сигурност. Увлича се от „науката за охраната“ публикувал е повече от 80 труда на тази тема.
Адамишин, Анатолий Леонидович, роден през 1934 година. Завършва Икономическия факултет в МГУ. През 1960–1965 е служител в посолството в Италия. Работи в системата на Министерството на външните работи, стига до поста заместник-министър на външните работи (1986–1990). Възможно е Адамишин да не е офицер от КГБ, но така или иначе връзките му с външното разузнаване са достатъчно здрави. През 1990 г. отново заминава за Италия, този път като посланик. През октомври 1992 става първи заместник-министър на външните работи. После е депутат в първата Държавна дума от квотата на „Яблоко“ но скоро прекъсва депутатството — през май 1994 година е назначен за посланик в Англия. През август 1997 година Адамишин става министър на Руската федерация по сътрудничеството със страните от ОНД. През август 1998 г. започва бизнес: става вицепрезидент на акционерната финансова компания (АФК) „Система“ Именно това назначение ни дава всички основания да причислим Адамишин към мафията — това е мощна корпорация, за нея работят 70 хиляди души. Пазарната стойност на акциите на „Система“ е 3,3 милиарда долара. „Система“ явно е създадена с участието на УКГБ на Москва: цялата й управа се състои от висши комсомолски кадри и други подобни „активисти“. От цялото ръководство на „Система“ само Адамишин е работил в чужбина.
Батчиков, Сергей Анатолиевич. Занимава се с шпионаж в страните от Латинска Америка (той е единственият от този регион в списъка). Успява да попадне в „европейската мафия“ вероятно защото другият „латиноамериканец“ генерал Леонов, го изтегля при себе си в Информационно-аналитичното управление на КГБ. Там Батчиков има шанса да бъде забелязан от ръководителите на външното разузнаване от „европейската мафия“ След „победата на демокрацията“ Батчиков е вицепрезидент на компанията „Интеррос“ и вицепрезидент на банката ОНЕКСИМ. Тоест работи в структурите на Потанин. Всеизвестно е, че Потанин натрупва огромното си състояние на основата на финансовите структури на Министерството на външноикономическите връзки на СССР. Което би било невъзможно без активното съдействие на външното разузнаване. Но никой не обръща внимание, че в ръководствата на гореспоменатите компании е пълно с хора, работили по линия на външната търговия в Европа. Тъй че империята на Потанин със сигурност се отнася към „европейската мафия“, затова и сега бизнесът му процъфтява. Батчиков е по-известен не с финансовата си дейност, а с участието си в политиката. Покрай работата си в Министерството на външноикономическото сътрудничество на Русия той се запознава с Глазев, който по онова време оглавява това министерство. Благодарение на което става заместник-председател на Глазевия Конгрес на руските общини. През август 2003 година Батчиков напуска Глазев, отива в КПРФ (Комунистическата партия на Руската федерация) и става спонсор на тази организация.