Белавенцев, Олег Евгениевич. Вицеадмирал. Изгонен е за шпионаж от Англия през 1985 година. Военноморското му звание смущава — то е рядкост сред разузнавачите от КГБ. Вероятно той е от военното разузнаване на ГРУ. Но в този случай едното не пречи на другото — Белавенцев би могъл да работи и за двете разузнавания. На служителите на ГРУ е забранено да вербуват колегите си от КГБ. Но за КГБ няма такава забрана по отношение на ГРУ. През януари 1998 година Белавенцев е назначен на поста първи заместник на генералния директор на федералното държавно унитарно предприятие (ФГУП) „Росвооружение“, който той заема до май 1999 година (на подобен пост никой не е успявал да се задържи прекалено дълго).
Белик, Александър Николаевич, роден през 1957 година. Завършва Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО), работи като представител на „Експортхлеб“ в Австралия (1985–1990). През 1992 година става вицепрезидент на „Експортхлеб“ през 1993 — президент. През годините на демокрацията тази организация вкарва в Русия 56 милиона тона зърно на стойност осем милиарда долара. А това не са толкова малко пари, че мафията да не се заинтересува от тях. Освен това по същото време Белик е и член на борда на директорите на банка ОНЕКСИМ. Тази банка е едно от главните звена в структурата на „европейската мафия“. В ръководството на гигантската империя на Потанин не се допускат случайни хора. При това Австралия също влиза в зоната на Трети отдел на ПГУ.
Белянинов, Андрей Юриевич. Роден е през 1957, през 1978 година завършва Московския институт за народно стопанство, след което започва работа в разузнаването. Работил е в ГДР, където, както се говори, се е запознал с Путин. През 1991 година напуска КГБ и се залавя с бизнес. В началото основава „РЗА Банк“[5] към института, в който е учил. После „Новикомбанк“, с участието на външното разузнаване (оглавява тази банка през 1995 година). „Европейската мафия“ полага началото на истинския бизнес, тоест търговията с оръжие, в края на 90-те години. През декември 1999 година Белянинов става заместник генерален директор на ФГУП „Промекспорт“ (генерален директор е Чемезов, друг шпионин от ГДР). През ноември 2000 година Белянинов е генерален директор на обединената корпорация „Рособоронекспорт“ — сега под контрола му е целият износ на оръжие (Чемезов е назначен за негов заместник). Но Белянинов не изоставя и своята „Новикомбанк“ там остава член на борда на директорите.
Бирюков, Дмитрий Дмитриевич, роден през 1939 година. През 1963 завършва биология в МГУ и веднага поема по чекистката пътечка: Комитета за младежките организации (1963–1966), Агенцията по печата „Новости" (АПН) (1966–1969) — това са все организации, които работят с чужденци. От 1969 година работи в телевизията — там също се занимава с международни теми. От ноември 1975 до ноември 1981 е в Полша като телевизионен кореспондент. Разобличава „Солидарност“ от момента на зараждането й през лятото на 1980 почти до разгрома й през декември 1981 година. Едновременно Бирюков се занимава с пропаганда и по полската телевизия. Кариерата му се развива успешно до август 1991 година — издига се до заместник-председател на Гостелерадио на СССР по международните работи. Когато идва демокрацията, е принуден да напусне телевизията и става заместник главен редактор на списание „Панорама“ (1991–1994). През 1994 година „европейската мафия“ започва да дава признаци на живот и в резултат Бирюков минава на по-отговорна работа: през март 1994 става пресаташе на председателя на Думата И. Рибкин. Двамата с Рибкин не се разделят повече: Бирюков работи като негов помощник и в Съвета за сигурност (1996 — 1998), и когато Рибкин е назначен за пълномощник на президента за ОНД. Версията ни е следната: в този тандем водещият не е Рибкин, а старият чекист Бирюков.
5
Абревиатурата РЗА означава Руска икономическа академия, каквото е днешното име на Московския институт за народно стопанство. — Бел. ред.