Красиков, Анатолий Александрович, роден през 1931 година. През 1954 завършва историческия факултет в МГУ. Представя се за журналист, 37 години работи в ТАСС. В книгата на известния изследовател Дж. Барън „КГБ. 1974“ е споменат като шпионин. Работи в Италия (1959–1964) и във Франция (1966–1971), после и в Испания. От 1978 до 1992 година е заместник-директор на ТАСС. След това попада в администрацията на Елцин, ръководи неговата пресслужба (от лятото на 1992 до пролетта на 1996). Но никой не е работил прекалено дълго близо до Елцин — Красиков също е принуден да се премести в Института за Европа към Руската академия на науките (РАН).
Кудимов, Юрий Алексеевич. Роден е през 1953 година, работи като „кореспондент“ в Никарагуа и Мексико. През 1985 го изгонват заради шпионаж от Англия. Но в Англия той успява да завърже полезни връзки с други шпиони. И по-конкретно, с Александър Лебедев. През 1994 година Кудимов зарязва „журналистиката“ и се отдава на бизнес в структурите на А. Лебедев, става началник на управление в Руската инвестиционно-финансова компания. През февруари 2004 година заменя Лебедев на поста председател на управителния съвет на Националната резервна банка (Лебедев отива в голямата политика). Днес тази банка е едно от най-важните звена във финансовите схеми на „европейската мафия“.
Курков, Анатолий Алексеевич. Роден е през 1930 година, генерал-лейтенант от КГБ. През 1953 завършва Ленинградския институт за чужди езици и започва работа в КГБ на Литва. През 1954 година се прехвърля в Ленинградското управление на КГБ, където достига до началник на Втори отдел (следене на чужденци). През 1974 година отива в представителството на КГБ в ГДР. Понякога пращат ленинградските чекисти за по няколко години в ГДР, има такава практика. Работата там е много, не достигат хора, а и не са необходими кой знае какви шпионски навици, тъй като това е наша територия. Истинските разузнавачи смятат подобни „командировани“ за второ качество, но тъй като с работата в чужбина се занимава само външното разузнаване, формално те са също такива служители на ПГУ.
След връщането си от ГДР през 1978 година Курков е назначен за заместник-началник на УКГБ на Ленинград. През 1983 има нов завой в кариерата му: той става началник на Градското управление на вътрешните работи (ГУВД) на Ленинград. Тогава Андропов прави голяма чистка в милицията и поставя чекисти на всички ръководни постове в нея. През април 1989 новият председател на КГБ Крючков назначава Курков за началник на КГБ на Ленинград. Генерал Курков остава на този пост до 29 ноември 1991 година. След августовския пуч е нямало за какво да го махат — той не е направил нищо (пък и е нямало какво — всичко се е решавало в Москва). Но все едно, да се остави стар чекист на такъв пост след „победата на демокрацията“ е някак неловко, затова слагат „демократа“ Степашин. Курков обаче не пропада и през годините на „демокрацията“ е вицепрезидент на „Астробанк“ изобщо е влиятелен човек в Петербург. Освен това е в приятелски отношения със Степашин. Умира през ноември 1998 година.
Куршин, Аркадий Борисович. Роден е през 1936 година, завършва Института за външна търговия. В книгата на Барън за КГБ е споменат като шпионин. Там са отбелязани местата, на които е работил — Германия (1963–1964) и Франция (1968–1971). От 1990 година насам Куршин дълги години оглавява ASM АР — Асоциацията на международните автомобилни превозвачи. Това не може да е само шпионско прикритие — шпионите не остават толкова дълго на едно място, противоречи на всички правила на конспирацията. При това всички, попаднали в известната книга на Барън, се смятат за надеждно „осветени“. Излиза, че още преди „победата на демокрацията“ мафията е била загрижена за автомобилните превози между СССР и Европа и е сложила там свой човек. Сега асоциацията процъфтява, в нея членуват повече от 800 предприятия в Русия, а има и клонове в другите страни от ОНД.
Лебедев, Александър Евгениевич. Роден е през 1959 година, полковник от разузнаването. Завършва Валутно-финансовия факултет на МГИМО през 1982 година и веднага след това попада в разузнаването. През 1987–1992 работи в Англия, после се залавя с бизнес. Или по-точно казано, започва бизнеса още в Англия — регистрира частна фирма на свое име (така прави и приятелят му Костни). Настъпват новите времена: по-рано нашите разузнавачи са се правели на бизнесмени, а всъщност са се занимавали с шпионаж, сега се правят на шпиони, а всъщност въртят бизнес. През 1993 година Лебедев става председател на Руската инвестиционно-финансова компания и член на Управителния съвет на банка „Империал“. От 1995 управлява Националната резервна банка. Това е много едър бизнес, специалистите го оценяват на 2,2 милиарда долара. Не е чудно, че мафията отделя за тази работа цели четирима шпиони: А. Лебедев, А. Костин, В. Чернов и Ю. Кудимов (всички те са били в Англия приблизително по едно и също време). От октомври 1996 година в ръцете на тези приятели попада „Внешекономбанк“ (Костин е назначен за председател на управителния съвет). След това „шпионският бизнес“ постига небивал разцвет. В интернет е пълно със сведения по темата, тъй че няма да се спираме подробно. Само аферата с облигациите от вътрешния валутен заем им носи 110 милиона долара суха пара. Освен това е окраден индийският кредит, но това е дреболия — два милиарда рупии (36 милиона долара).