Петров, Георгий Георгиевич. Сведенията са съвсем оскъдни: работи в Норвегия, изгонен е като шпионин през април 1991 година. След това е търговски представител в Румъния (1992–1997). От март 1998 година ръководи департамент в Министерството на външната търговия. Точно по това време и през това министерство „европейската мафия“ заграбва и препраща на Запад големите пари. От септември 2002 година Петров е вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Русия. Това учреждение е създадено още в старите съветски времена и винаги е било „шпионско гнездо“.
Приходко, Сергей Едуардович, роден през 1957 година. През 1980 завършва МГИМО, работи в Чехословакия (1980–1985, 1987–1993). От април 1997 Приходко е помощник на президента Елцин по външните работи. От септември 1998 вече е заместник-началник на администрацията на президента. През октомври 1999 получава нови пълномощия — става ключова фигура по въпросите за продажбата на оръжие в чужбина. Смятан е за „човек на Ястржембски“ — в Кремъл има цяла чекистка групировка от Чехословакия.
Путин, Владимир Владимирович, роден през 1952 година, полковник. През 1975 завършва Юридическия факултет на ЛГУ, след което работи в УКГБ на Ленинград. През 1985 е изпратен по линия на външното разузнаване в ГДР. Работи в Дрезден. След тази командировка през 1990 година е принуден да напусне разузнаването и да се върне в Ленинград. Тук в кариерата на Путин няма никаква загадка: самият замисъл е бил такъв. Работата е в това, че разузнаването на ГФР също е имало достатъчно много агенти в ГДР и е следило там всички съветски чекисти. Затова се е смятало, че всеки чекист, работил няколко години в ГДР, вече е разкрит. Така че за шпионин, който знае само един език — немски, след ГДР има една-единствена посока — в родината. Като се връща в Ленинград, Путин започва работа като помощник на заместник-ректора по международните връзки в ЛГУ. Това е чекистка длъжност за следене и последващо вербуване на чуждестранни студенти. Но Путин не остава на нея дълго: по това време големият демократ Собчак е избран за кмет на Ленинград. Всички знаят какво става по-нататък — Собчак случайно среща Путин и се сеща, че преди петнайсет години той е посещавал лекциите му в Университета. „Много схватлив момък, учеше се добре — трябва да го взема в кметството и да го назнача за свой заместник!“ И така нататък. И без това всички знаят биографията на Путин, още малко и ще започнат да я учат в училище.
Рапота, Григорий Алексеевич, роден през 1944 година. От 1966 е във външното разузнаване. Командировките му са в САЩ (1971–1974), в Швеция (1979–1983), във Финландия (1987–1990). През 1994 година Рапота става заместник-директор на СВР по връзките с другите разузнавания („азиатците“ на драго сърце отстъпват подобни почетни длъжности). През април 1998 година го назначават за заместник-секретар на Съвета за сигурност. През ноември 1998 става генерален директор на ФГУП „Росвооружение“. През август 1999 му се налага да изостави този печеливш бизнес — назначен е за първи заместник-министър на търговията, а след закриването на това министерство става първи заместник-министър на промишлеността. От октомври 2001 година Рапота е генерален секретар на Евразийската икономическа общност (ЕАИС). Не се знае точно с какво се занимава тази организация. Официалната цел на ЕАИС е „формиране на единно транспортно и енергийно пространство“. Има различни версии какво означава това.