Выбрать главу

Савицки, Юлий. Полковник от разузнаването. През втората половина на 80-те години шпионира в германския сектор, където, както се говори, се запознава с Путин. След 1991 Савицки живее в Рига, получава латвийско гражданство.

Сега е представител на „Газпром“ и компанията „Итера“ в Латвия. „Газпром“ отдавна вече е преминал от „азиатската мафия“ към „европейците“. Савицки е споменаван сред възможните кандидати за длъжността председател на „Газпром“.

Сечин, Игор Иванович, роден през 1960 година. През 1984 завършва Филологическия факултет на ЛГУ (учи португалски език). След това заминава като военен преводач в Ангола и Мозамбик, където се води продължителна гражданска война. Сечин естествено отива по линия на външното разузнаване (един „чист преводач“ просто няма какво да прави там). След като воюва в африканските джунгли, през 1986 година той се връща в Ленинград. В началото работи в чуждестранния отдел на ЛГУ — това е чисто чекистка длъжност, по-късно я заема и Путин. През 1988 година е изпратен на работа в Управлението за външноикономически връзки в Изпълкома на Ленинградския съвет. През 1990 Ленсъветът е превзет от „демократите“ а Сечин се прехвърля в аналогичния комитет на кметството, където негов началник става Путин. И оттогава двамата не са се разделяли.

Сидоров, Василий Сергеевич, роден през 1945 година. През 1967 завършва МГИМО. Официално е „чист дипломат“, но в книгата на Дж. Барън е споменат като шпионин. Работил е в Гърция (1968–1973) и в Ню Йорк (1976–1981, 1991–1995). През 1995 година става заместник-министър на външните работи. През 1998–2001 година е представител на Русия в ООН (Женева). От 2001 година Сидоров е директор по външноикономическите връзки на ОАО „Мегафон“. Тази фирма принадлежи на „европейската мафия“: най-едрите й акционери влизат в структурите на Потанин и Фридман. Много приличен бизнес за шпионин от Пети отдел на разузнаването.

Синелник, Юрий Петрович, роден през 1963 година. Подполковник от разузнаването. Не е известно къде е шпионирал. Затова пък е известен пълният набор езици, които владее: английски, немски, френски и испански. Което сочи по-скоро към Европа, отколкото към Азия. През 1992 година му се налага да напусне разузнаването. Синелник е родом от Калининград, започва работа в местната риболовна база — в началото като обикновен служител, след това влиза в борда на директорите. От 1994 до 1998 година е генерален директор на базата. В резултат от дейността му почти всички кораби, повече от 80, са продадени в чужбина. Остават само никому ненужни стари корита. Парите изчезват незнайно къде. Синелников вече няма какво да прави в Калининград, повишават го и го взимат в Москва. Там първо става заместник-председател на Държавния комитет по риболова, а от декември 1999 е негов ръководител. Заема този завиден пост само до януари 2001 година. Смята се, че неговата самостоятелност не се харесва на Кремъл: през ноември 2000 година той се опитва да стане губернатор на Калининградска област (получава 13 процента от гласовете — 4-то място). Едва ли, по-скоро е обратното — опитал се е да стане губернатор от отчаяние, тъй като креслото му е започнало да се клати. В резултат през март 2001 година Синелник получава и шамар — възбудено е наказателно дело: дипломата му за завършен юридически факултет била подправена! Но това е нищо, заместникът му М. Дементиев направо получава пет години затвор за корупция. В такива случаи отношението към бившите шпиони е по-хуманно.

Сучков, Виталий Иванович. Изгонен е за шпионаж от Испания през 1981 година. Сега работи в ръководството на компанията СНС, отговаря за кадрите (обичайната длъжност за чекист). Търговията с цигари по принцип е много печеливша дейност, при това фирмата СНС спада към по-големите — с почти 2000 служители и филиали в 43 града на Русия. Основен партньор на фирмата е огромният международен концерн British American Tobacco, който продава в Русия посредством СНС цигари приблизително за 700 милиона долара годишно.

Титов, Генадий Фьодорович. Роден през 1932 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Във външното разузнаване е от 1952. Първата му командировка е в Англия (1961–1968).