Выбрать главу

После е резидент в Норвегия (1972–1977). През януари 1977 година е заловен на местопрестъплението и изгонен — арестуван е агентът му Хаавик. Въпреки този провал Титов става доверено лице на Крючков: от 1977 до 1979 е специален помощник на началника на разузнаването. През 1979 година сменя генерал Грушко на поста началник на Трети отдел на ПГУ (Грушко също е от „норвежците“). През януари 1984 година Титов става генерал-майор — и почти веднага, само след няколко дни, претърпява нов провал: във Виена е арестуван агентът му Трехолт. Макар че бил принуден да напусне Норвегия, Титов успял да убеди началството, че с норвежеца Трехолд трябва да работи само той. Срещали се във Виена. Смята се, че точно тези безцелни пътувания на Трехолт до Виена са привлекли вниманието на спецслужбите. Изпращат Титов на нещо като заточение като заместник-представител на КГБ в ГДР. Изглежда, че именно това назначение позволява на „европейската мафия“ да затвърди положението си в германския отдел на разузнаването… От ГДР Титов излита към нови върхове: става първи заместник-началник на разузнаването. Не е известно кога точно се случва това — най-вероятно Титов сменя на този пост генерал Грушко през 1989 година. А когато през януари 1991 година Грушко освобождава поста на началник на ВГУ, тоест контраразузнаването, Титов заема и това място. Те като че ли вървят в тандем. Следва августовският пуч и генерал Грушко отива в затвора. А генерал Титов остава на свобода — той си има алиби, прекарал е целия август по „горещи точки“! А щом точно по това време началникът на контраразузнаването не е бил в столицата, значи „европейската мафия“ предварително се е погрижила някой от ръководителите да остане на свобода, в случай че заговорът се провали. Какво става с генерал Титов по-нататък, не е известно. Разбира се, той веднага е уволнен от органите.

Токарев, Николай. Полковник от разузнаването. През 80-те години е работил в ГДР, в Дрезден, бил е началник на Путин. През септември 1999 става вицепрезидент на ОАО „Транснефт“. От 2000 година е шеф на АО „Зарубежнефт“.

Устенко, Едуард Василевич, роден през 1936 година. Шпионира в Австралия (1964–1967), после в Англия. В Англия попада във всеизвестното масово депортиране на шпиони през 1971, когато са изгонени повече от сто наши „дипломати“. Налага се да напусне Трети отдел на ПГУ и да замине за Шри Ланка (през 1972). По-нататък не се знае нищо чак до 1994 година, когато Устенко става помощник на председателя на Държавната дума Рибкин. Това е вече третият шпионин от европейското направление около нещастния Рибкин (освен него са Бирюков и Мзареулов)! Всички те са от европейското направление, сред тях Устенко е най-старшият. Много е вероятно да е най-старши и по звание. Тъй че не е изключено по това време именно той реално да ръководи Държавната дума. Между другото, от шпионите, изгонени от Англия през 1971 година, никой не прави голяма кариера — нито във властта, нито в бизнеса. Посланик в Мадагаскар, посланик в Уругвай, собственик на охранителна фирма в САЩ — това на практика са всички постижения на шпионите от „реколта 1971“. Само на Устенко му провървява — попада в мафията.

Ушаков, Вячеслав Николаевич, роден през 1951 година. Генерал-лейтенант от ФСБ. Една от най-загадъчните и зловещи фигури от „европейската мафия“ Началото на кариерата му е крайно нетипично за „европеец“: завършва Ошкия педагогически институт и от 1975 година служи в КГБ на Киргизия. В КГБ попада след работа в Комсомола (делегат е на 19-ия конгрес на ВЛКМС). От 1987 е началник на контраразузнаването в Ошка област, след това ръководи областното управление на КГБ. В периода между 1975 и 1987 година Ушаков прекарва известно време във външното разузнаване. Разбира се, от Киргизия могат да го изпратят единствено по азиатското направление. Ушаков е посочил само една страна, където е „поработил“ — Афганистан. Когато Съветският съюз се разпада, чекистите от други националности започват да напускат Средна Азия. Обикновено им намират място някъде из региона, контролиран от „азиатците“ — Сибир, Северен Кавказ. Най-едрите фигури попадат в централния апарат на ФСБ в Москва. През 1994 година Ушаков също напуска службата на КГБ в Киргизия, само че заминава на работа в леговището на „европейската мафия“ — в Карелия. „Питерската групировка“, която сега ръководи ФСБ, всъщност се състои предимно от карелски чекисти (някои от тях дори изобщо не са работили в Питер). Ушаков става началник на службата за сигурност на Беломорско-Онежкото параходство. През 1997 година той се връща в органите — в централния апарат на ФСБ. През март 1998 отново отива в Карелия — назначен е за политически представител на президента в републиката (тогава всеки „субект“ си има свой политически представител). По същото време започва разцветът на Беломорско-Онежкото параходство (БОП) — от вътрешни превози то преминава към рейсове около цяла Европа, както и до Близкия изток (със съдове с двойно предназначение „река-море“). Започва борба за ръководството на БОП, включително и избори за нов генерален директор, завземане на охраната на административната сграда и т. н. През март 2000 година е убит собственикът на контролния пакет акции от БОП, предприемачът Дмитрий Варварин. След две седмици е убит и деловият партньор на Варварин С. Крижан заедно със сина си (жена му и дъщеря му са ранени). Варварин се занимава с износ на дървен материал и е генерален директор на концерна „Орими“. Вестниците обясняват всичко с политиката — уж Варварин бил убит заради подкрепата на Ю. Болдирев в борбата за поста губернатор на Петербург. На 7 септември 2000 година в пряк ефир по карелската телевизия върви предаване за различните криминални действия около параходството. Изказва се и механикът на параходството В. Каламажников, който обвинява Ушаков в организирането на тези убийства. И макар че това изказване предизвиква голям скандал, Ушаков не подава оплакване до съда. А само след четири дни, на 11 септември, той е назначен за началник в управлението на ФСБ. Взимат го в най-секретния департамент за анализ, прогнозиране и т. н. (ДАПСП), където той оглавява Управлението за координация на оперативната информация (УКОИ) — под това също толкова измислено название се крие най-зловещото подразделение в ДАПСП. През юни 2002 година Ушаков е замесен в нов скандал. Ръководството на Приднестровската молдовска република обвинява ФСБ на Русия в подготовката на покушение над президента на републиката И. Смирнов и председателя на парламента Г. Маракуца. Вестник „Версия“ в пряк текст посочва организаторите на покушението: генерал Ушаков и неговия УКОИ. Дотогава всичко е вече готово, бригадата ликвидатори е вече в Молдова, но след избухването на скандала се налага да отменят заплануваното. Днес параходството, където е работил Ушаков, обхваща всички морски пристанища в Европа и цялото Средиземно и Черно море. А по реките и каналите през Каспийско море се превозват стоки до Иран. Всички знаят каква стока, много търсена в Европа, се произвежда в Близкия изток.