Анисимов, Константин Олегович, роден през 1964 година. Завършва едногодишните курсове към Военния институт (като преводач от персийски език). През 1984–1986 служи като офицер в Афганистан, награден е с афганистански орден. През 1992 завършва Института за страните от Азия и Африка и става генерален директор на туристическа фирма. Тоест фактът, че Анисимов е кадрови разузнавач, не подлежи на съмнение. От 1997 година работи в Московското речно параходство. Отначало е началник на речна гара, след това е заместник генерален директор на параходството. През април 2002 го избират за генерален директор. Днес параходството процъфтява: 163 товарни кораба плават по реките на Европейска Русия и из моретата в цяла Европа. Те свързват Москва с пристанища в Турция, Италия, Франция и на Скандинавския полуостров. Търговията с наркотици не може да бъде обслужена по-добре. И което е интересно: Каспийско море и Иран изобщо не се споменават — изглежда там царува Беломорско-Онежкото параходство, тоест „европейската мафия“. Московското параходство процъфтява до такава степен, че през май 2002 година купува летището в Новосибирск (за 10 милиона долара). На обикновените хора от параходството, то се знае, изобщо не им е изтрябвало летище. Преди Анисимов на поста генерален директор е друг възпитаник на Института за страните от Азия и Африка — Роман Викторович Троценко, роден през 1970 година. Троценко заема този пост през 2000–2002. Връзката му с външното разузнаване е безспорна, но той, изглежда, не е бил офицер от КГБ, а е започнал направо в бизнеса. На 19 години Троненко става търговски директор на казахската телевизионна компания „Азия ТВ“ (1989–1991). От 1991 година се занимава с най-разнообразни бизнес дейности в Москва.
Антонов, Олег Григориевич. Роден е през 1952 година. През 1982 завършва Академията за външна търговия. Работи като представител на „Востокинторг“ в Афганистан. Всеизвестно се, че в тази страна се произвежда само една стока за износ — хероинът. А разните сушени плодове и тям подобни се изнасят само за прах в очите. Разбира се, възможно е Антонов да не участва в подобни далавери. Но след победата на демокрацията бизнесът му потръгва прекалено успешно — сега той ръководи московската фирма „Фритера“ (търговия на едро с хранителни стоки). Освен това е член на борда на директорите на „Интерпромбанк“. Собственият капитал на банката е 25 милиона долара. Антонов притежава 20 процента от акциите (пет милиона долара). Шеф на „Интерпромбанк“ е Виталий Жогин (роден през 1964 година, випускник на Института за страните от Азия и Африка).
Антропов, Алексей Кимович. Подполковник от разузнаването. Завършва школа за разузнавачи по линията на „борбата с международния тероризъм“. През 1996 година във ФСБ е създадена нова структура за нуждите на „азиатската мафия“ — Управление за перспективни програми (УПП). Това е организация за „решаване на проблеми“ чрез ликвидиране на „проблемните“ хора. Чекистите и по-рано са се занимавали активно с такива работи, но за подобни цели са създавали различни „фирми“ и „частни охранителни предприятия“ (от рода на „Стеле“). През ноември 1997 година служителят на УПП А. Литвиненко получава от началството заповед да убие Березовски. Литвиненко не го прави, а се появява със своите разкрития по телевизията. И всички научават какви „програми“ са били смятани за „перспективни“ по това време във ФСБ. Налага се спешно преименуване на това управление — така се появява Управлението за разработка на престъпните организации (УРПО). Но и негов началник си остава същият онзи генерал Хохолков. Естествено в тази престъпна организация се намира място и за Антропов — той става началник на Трети отдел на УРПО. Това е единственият служител на УРПО, за когото със сигурност се знае, че е от външното разузнаване. Генерал Хохолков е от КГБ на Узбекистан, а заместникът му Макаричев — от УКГБ на Ростовска област.