Выбрать главу

Борисоглебски, Валерии Сергеевич, роден през 1940 година. Завършва МГИМО, от 1963 работи в подразделенията на Министерството на външната търговия. През 1989 година Борисоглебски става първи заместник генерален директор на обединението „Алмазювелирекспорт“, а от 1994 оглавява това предприятие. Едновременно с това той е в управителния съвет на „МАПО Банк“. Както е известно, тази банка е създадена от ръководителите на външното разузнаване от „азиатската мафия“ и се занимава с най-мръсни дела. През септември 2000 година Борисоглебски е принуден да се пенсионира, макар че по договор трябва да работи още две години. Но на „европейците“ не им се чака — износът на диаманти носи по 2 милиарда долара на година, той е прекалено голяма хапка.

Бут, Виктор Анатолиевич, роден през 1967 година в Таджикистан. През 1991 завършва Военния институт за чужди езици. Работи като преводач в Ангола. Според официалната му биография е работил пак като преводач в полка на военнотранспортната авиация във Витебск. Никой от анализаторите не се съмнява, че Бут е офицер от КГБ. Най-вероятно е работил за „азиатската мафия“. А военната транспортна авиация в един период е основното средство за доставка на хероин от Афганистан в Европа. През 1992 година Бут се сдобива на нищожна цена с няколко транспортни самолета и се заема с международни превози — доставя нелегално оръжие до всички горещи точки по света. Това начинание потръгва добре, в неговата авиокомпания Air Cess има около 60 самолета. Най-много работа има в Африка. При клането в Руанда (там загиват близо един милион души) Бут доставя оръжие на племето хуту. Други негови клиенти са анголската „Унита“, Муамар Кадафи, мюсюлманските въстаници на Филипините. Освен това той редовно доставя оръжие в Афганистан — първо на правителството на Рабани, а когато го свалят от власт, и на режима на талибаните. Но световната общественост е най-възмутена от съобщението, че Бут снабдява „Ал Кайда“ Налага му се да напусне Белгия, където е щабквартирата му, и да се пресели в Обединените арабски емирства. На неговите услуги са всички огромни военни складове в страните от ОНД и някои бивши братски страни от епохата на социализма. За Африка се знае със сигурност, че там плащат с диаманти. Само „Унита“ добива диаманти за 150 милиона долара на година. Логично е да се предположи, че афганистанците се разплащат с хероин, от който имат несметни запаси. Още по съветско време, докато течеше войната, нашите чекисти разменяха хероина за оръжие за муджах и дините.

Виноградов, Олег Александрович, роден през 1931 година. През 1955 година завършва източния факултет на МГИМО, знае английски и китайски език. Работил е в Госкино на СССР като началник на управление „Човешките ресурси“ (чисто чекистка длъжност). По-късно Виноградов става представител на „Совекспортфилм“ в Ирак, Йордания, Кувейт и други страни от Персийския залив. С една дума, е служил в 15-и отдел на ПГУ. След което се премества в телевизията. През 1994 година работи като управляващ телевизионния и радио комплекс (РГТРК) „Останкино“ после е началник на управление „Човешки ресурси“ във Федералната служба за телевизия и радио (ФСТР). През септември 1995 година го назначават за заместник-директор на ФСТР. През юли 1999 работата на Виноградов в телевизията приключва. „Европейската мафия“ преминава в настъпление — „европейците“ не си правят труда да сменят ръководството на ФСТР, а просто ликвидират изцяло това „азиатско гнездо“ и учредяват свое собствено Министерство на печата и телевизията.

Волин, Алексей Константинович, роден през 1961 година. Завършва Института за страните от Азия и Африка. Служи в разузнаването под прикритието на Агенцията по печата „Новости“ от 1986 година. Работил е в Индонезия (краят на 1989-краят на 1991). Не може да се каже, че Волин е шпионирал там, тъй като е имал друга работа: разпространявал в местната преса различни пропагандни лъжи с помощта на продажни журналисти. С това се занимава служба „А“ на ПГУ, във всяка резидентура на КГБ има нейни сътрудници. След победата на демокрацията Волин продължава да върши същото на други места. Първо в РИА „Новости“ (бившата АПН), където достига до заместник-директор. После през 1996 година свършва доста работа в екипа на Лесин по време на избирателната кампания на Елцин. От октомври 1996 до април 1998 Волин е заместник-началник на Управлението за връзки с обществеността в Администрацията на президента. От август 1998 година той ръководи РИА „Новости“, след това става първи заместник-председател на ВГТРК. Това е върхът в кариерата му, от там нататък тя тръгва надолу, както при много „азиатци“.