Жуков, Андрей Дмитриевич, роден през 1948 година. Завършва Физическия факултет на МГУ през 1971 и веднага започва работа в разузнаването. Последната му длъжност е началник-отдел в Управлението за анализи на ПГУ. От 1990 година се занимава с бизнес. Тоест още преди каквато и да е победа на демокрацията, което за един чекист означава — по заповед отгоре. През 1990–1993 е вицепрезидент на РАУ-Корпорация. РАУ означава Руско-американски университет. Под това странно наименование се крие една не по-малко странна обществена организация, в която работят предимно чекисти. Всички те са отявлени патриоти, членове на „Духовное наследие“. Освен с патриотизма сега Жуков се занимава и с търговия: той е генерален директор на закритото акционерно дружество (ЗАО) „Аурум плюс“ и президент на ЗАО „Инт Консал Център“ „Аурум плюс“ е малка бижутерска фирма, която прави позлатени значки и медали. Това, изглежда, е само параван за по-сериозен бизнес. Когато Жуков посещава Волгоград и води преговори с губернатора и други ръководители, местният сайт съобщава: „Той има реални планове да привлече в нашата област нови делови партньори, предимно от Китай и Индия“ Самият Жуков признава, че с последния началник на съветското външно разузнаване Л. Шебаршин са приятели. През 2003 година Жуков става депутат в Държавната дума.
Зенков, Борис Генадиевич, роден през 1946 година. През 1970 завършва МГИМО. Официално е „чист дипломат“. Работи в Гърция (1970–1976), в Кипър (1976–1981) и в Мароко (1988–1990). По-късно е посланик в Кипър (1990–1996). Ако се съди по това колко едър бизнесмен става след това, Зенков най-вероятно е кадрови разузнавач, а не обикновен доносник. През 1997 година той става първи заместник-председател на „Инкомбанк“. Тази банка възглавява огромна финансово-промишлена империя, оценявана на 15 милиарда долара. След дефолта през есента на 1998 година „Инкомбанк“ фалира. Сега Зенков е президент на египетската компания „Сироко Аероспейс“. Фирмата му поема контрола над ОАО „Туполев“ и възнамерява да инвестира в това авиостроително предприятие 280 милиона долара.
Кирпиченко, Вадим Алексеевич, роден през 1922 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Един от основателите на „азиатската мафия“. През 1952 година завършва в Москва Института по ориенталистика и постъпва на работа в ПГУ на КГБ. Бил е заместник-резидент в Египет (1954–1960), резидент в Тунис (1962–1964), началник на Африканския отдел на ПГУ (1967–1970), резидент в Египет (1970–1974).
От 1974 година генерал Кирпиченко е шеф на Управление „С“ на ПГУ (нелегалното разузнаване). През 1979 става първи заместник-началник на ПГУ. По това време във външното разузнаване има двама първи заместници. През 80-те години единият от тези постове е в ръцете на „европейците“ (Грушко, Титов). Другият е у генерал Кирпиченко до края на 1991 година. После идва „демокрацията“ и старият чекист е принуден да се оттегли. От 1992 година е шеф на група консултанти към директора на СВР. Съществува версия, че през тези години всъщност именно Кирпиченко ръководи външното разузнаване, а не Примаков или Трубников. Кирпиченко работи като „консултант“ до септември 1997 година — докато не навършва 75 години.
Козлов, Владимир Сергеевич, роден през 1950 година. Генерал-лейтенант от ФСБ. Започва работа във външното разузнаване, труди се като „кореспондент“ на списание „Азия и Африка днес“. През 1981 година се прехвърля във „Вимпел“ — поделение със специално назначение в разузнаването, после е в групата „Алфа“. След победата на демокрацията се бори с тероризма, стига до началник на съответното управление на ФСБ. Когато ръководството на ФСБ преминава в ръцете на „европейците“, генерал Козлов е принуден да напусне органите. През ноември 2001 година той е назначен за заместник-министър по печата.