Комилов, Абдулазиз. Шпионира в арабските страни, през 80-те години е резидент на КГБ в Ливан. Тогава това е „гореща точка“ на планетата, при това в нефтодобивен регион. Тъй че за резидент в Ливан не биха назначили случаен човек. Когато Съветският съюз се разпада, „азиатската мафия“ поверява на Комилов друг важен пост: от 1994 до 2003 година той е министър на външните работи на Узбекистан. Голям приятел на президента Каримов. През октомври 2003 година е изпратен в САЩ като посланик.
Копеков, Данатар Абдиевич, роден през 1933 година. Генерал-лейтенант от КГБ. Службата му в разузнаването започва през 1959 година. Работи в Иран като „представител на „Игнострах“ (1968–1970). Арестуван е и е депортиран в СССР. По-нататък служи в Първи отдел (разузнаването) на КГБ на Туркмения. През 1975 година оглавява Първи отдел. От 1984 е заместник-председател на КГБ на Туркмения. От юни 1990 е първи заместник, от март 1991 — председател на КГБ на Туркмения. След като републиката обявява независимост, той става министър на отбраната — от януари 1992. Дълги години е един от най-близките съратници на Туркменбаши. През септември 1998 е извършен терористичен акт, при който загиват седем души. В него са замесени военни, затова на Копеков му се налага да подаде оставка. В Туркмения има и други бивши шпиони на ръководни постове, но Копеков е най-високопоставеният от тях, „дясната ръка“ на президента Ниязов.
Крисин, Андрей Викторович. През 1978 година е изгонен от Канада за шпионаж. След това не се знае нищо чак до идването на демокрацията. Вторият известен факт от биографията на Крисин е, че става президент на „Европейската тръстова банка“ (ЕТБ). Тази банка е учредена в Москва през 1994 година. Официалните учредители са предприятия от аерокосмическия комплекс (заводът „Пермские мотори“ и т. н.). Банката работи на територията на ОНД — от Украйна до Средна Азия. Една от най-големите казахски банки, „Темирбанк“, е учредена със съдействието на ЕТБ и фактически е неин филиал. Нещо повече, ЕТБ се чувства като у дома си дори в леговището на „азиатската мафия“ — в Таджикистан. В тази република банката е създала широка мрежа от пунктове за парични преводи между Таджикистан и другите страни от ОНД. Това е богоугодно дело: без паричната помощ от таджиките, които работят в Русия, населението на Таджикистан отдавна да е измряло от глад. Но то се знае, никой не би организирал в такъв екстремален район банкови филиали заради копейките, дошли от процента от паричните преводи. Затова пък такава финансова мрежа е идеална за обслужване на търговията с наркотици. ЕТБ се нарежда сред големите банки: собственият й капитал е около 40 милиона долара, а активите й са около 250 милиона. Неприятностите на ЕТБ започват, след като Путин идва на власт: през април 2002 година е арестуван управителят на банката Мирзоян. Хващат се за дреболия: през 2000 година той придобил за банката 257 милиона долара и не платил полагащия се по това време данък от един процент от сделката. Разбира се, Мирзоян не би могъл да сключи подобна сделка без знанието на Крисин, но в такива случаи не е прието бивши шпиони да се пращат зад решетките. А Мирзоян си получава своите четири години затвор.
Лазуткин, Валентин Валентинович, роден през 1945 година. Генерал-лейтенант от КГБ, по данни от сайта apn.ru. През 1973 година завършва икономика в МГУ. Започва кариерата си в Комитета за младежките организации на СССР (1967–1973). Там работи в сектора на Африка, Близкия и Средния изток. От 1974 година е в Гостелерадио на СССР, стига до първи заместник-председател (1991 година), след това ръководи телевизията в Русия като генерален директор на Федералната служба за телевизия и радио (ФСТР) (1995–1998). През май 1998 година става съветник на премиера Кириенко. От октомври 1998 Лазуткин е шеф на декоративната Междудържавна телеорганизация на Съюза между Беларус и Русия. От януари 2002 година оглавява борда на директорите на ОАО „Комкор“. Тази фирма управлява мрежата от оптически кабели на Москва. „Азиатците“ вече се радват дори на такива постове.
Леонов, Николай Сергеевич, роден през 1928 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Шпионира в Латинска Америка (Втори отдел на ПГУ). Кариерата му се дължи на Фидел Кастро: Леонов пръв, още през 1955 година, го открива и не се побоява да влезе в контакт с него, въпреки че ръководството на разузнаването смята Кастро за авантюрист и едва ли не за агент на ЦРУ (тогава той не е комунист). Победата на Кастро прави Леонов много влиятелна личност на Острова на свободата и изобщо в целия регион. От 1973 година той оглавява Управлението за анализи на ПГУ. През 1984 го назначават за заместник-началник на разузнаването — отговаря за цялото американско направление. По това време Крючков води тотална война срещу генералите от Първи отдел на ПГУ (САЩ и Канада). Той не се решава да сложи „европеец“ за отговорник за Северна и Южна Америка, затова и назначава неутралния Неонов. През януари 1991 година Крючков прави Неонов началник на Управлението за анализи на целия КГБ. Но Неонов не оправдава доверието на „европейската мафия“ — през август 1991 година преминава на страната на „азиатците“ След пуча той напуска КГБ и се отдава на бизнес заедно с бившия началник на външното разузнаване Шебаршин, виден представител на „азиатската мафия“. Неонов става вицепрезидент на Всеруската борсова банка, Шебаршин оглавява службата за сигурност на банката. Там работят около 200 бивши офицери от КГБ, включително няколко генерали. За президент на тази банка чекистите слагат А. Конанихин, 25-годишен дребен частник. Бизнесът на банката е много мръсен дори за онези времена: чекистите имат намерение да си напълнят гушите и да се разбягат. През ноември 1991 година банката получава монопола върху операциите с твърда валута и започва да прехвърля на Запад огромни суми. Още през септември 1992 година Конанихин избягва в САЩ и моли за политическо убежище — в противен случай чекистите със сигурност ще го убият! Доносникът усеща, че развръзката е близо: остава само да го пречукат и да му припишат вината за всичко откраднато. Властите ни в лицето на министър Куликов си признават, че с помощта на ВББ от бюджета на Русия са откраднати 300 милиона долара. В изказване по американската телевизия самият Конанихин заявява, че неговата банка е откраднала един милиард долара.