Лобзенко, Леонид Аркадиевич. Шпионира, като се прави на преводач в Иран (1978 година). През юни 2002 година е назначен за първи заместник-председател на Държавния комитет за митниците. Сега Лобзенко оглавява Руската митническа академия.
Лисенко, Александър Йосифович. Бил е резидент в Делхи (1981–1987). В онези години за резидент в Индия не може да бъде назначен случаен човек. Сега Лисенко е първи заместник-генерален директор на ЗЛО „Агенция за финансова сигурност“. Това е някаква частна спецслужба, която предпочита да остава в сянка. През септември 2002 година Лисенко получава Ордена на княз Даниил от Руската православна църква.
Маргелов, Михаил Виталиевич, роден през 1964 година. Баща му е генерал-полковник Витални Василевич Маргелов, заместник-директор на СВР. Синът му Михаил също служи в разузнаването, бил е „редактор в арабската редакция на ТАСС“. Като идва демокрацията, той се уволнява от КГБ със звание лейтенант и се заема с бизнес (реклама и т. н.). През 1996 година М. Маргелов участва в предизборната кампания на Елцин (това вече е едър бизнес). От ноември 1996 е първо заместник, а после и началник на управлението по комуникациите на администрацията на президента. От ноември 1999 е началник на Росинформцентър. От декември 2000 година е председател на Комитета по международната дейност към Съвета на федерациите.
Матюхин, Георгий Георгиевич, роден през 1934 година. През 1961 завършва МГИМО, работи в разузнаването под прикритието на външната търговия. Известно е само, че Матюхин шпионира в Уругвай, където претърпява провал. Налага му се да премине към резерва. След победата на демокрацията го назначават за председател на Централната банка на Русия. Такъв пост не просто предоставя достъп до големите пари — Матюхин вече има възможност да определя „правилата на играта“ в цялата банкова и финансова система на Русия. Той въвежда такива правила за взаимно финансово разплащане между банките, които правят възможна гигантската афера с така наречените „чеченски авизо“. Чрез тях успяват да ограбят около 20 милиарда долара от държавния бюджет на Русия. По-малко се знае за аферата с чекове „Русия“, която става възможна пак благодарение на Матюхин, който въвежда и тази система за взаимно разплащане. Напечатано е огромно количество „ценни книжа“ без водни знаци и дори без номера, но с тези хартийки могат да се получават реални пари от държавната хазна. С такива „чекове“ са заграбени осем милиарда долара. Специалистите смятат, че вълната на инфлацията през 1992 година до голяма степен е предизвикана от тази невиждана кражба. На 16 юли 1992 година свалят Матюхин от поста председател на ЦРБ. Той отива в частния бизнес: оглавява алтайската банка „Шонкор-ОЛБИ“ от финансовата империя, основана от О. Бойко (концерна ОЛБИ). Този бизнес е много мръсен — Бойко се прочува с тесните си контакти с бандитите от солнцевската групировка.