Медяник, Александър Яковлевич. Генерал от разузнаването. Син на генерал Я. П. Медяник, основателя на „азиатската мафия“. В края на 90-те е заместник-директор на СВР, но през 2000 година властта в разузнаването е завзета от „европейците“ и Александър Медяник е принуден да напусне СВР. Назначен е на поста първи заместник-министър на националностите и отговаря за миграционната политика. Началникът му, министър Блохин, вместо да му съчувства, само му досаждал с дребнавите си натяквания: защо пиел по цял ден, защо не работел… Разбира се, Медяник не издържал и ударил Блохин! Сбиват се, Блохин се оказва як мъж и Медяник отнася боя. Но така или иначе, последната дума е негова: като напуска министерството, строшава табелата на входа. В резултат А. Медяник прекарва в Министерството на националностите по-малко от месец — от 14 август до 11 септември 2000 година. Тази история дава представа за сегашното професионално ниво на външното ни разузнаване.
Медяник, Яков Прокофиевич. Генерал от разузнаването. Един от основателите на „азиатската мафия“. Започва службата си в Осми отдел на ПГУ (неарабските страни от Близкия изток), прекарва пет години в Израел. В началото на 60-те години оглавява Осми отдел в разузнаването. После става главен резидент в Индия (1970–1975) — това вече е 14-и отдел на разузнаването. Именно генерал Медяник учи на занаята бъдещите началници на външното разузнаване Шебаршин и Трубников, които също работят в Индия по това време. Тези два отдела в разузнаването (8-и и 14-и) се превръщат в гръбнака на „азиатската мафия“. Медяник е началник на 14-и отдел, после го назначават за заместник-началник на ПГУ с ресор Близкия и Средния изток. През април 1987 година той се пенсионира на този пост.
Николаев, Николай Николаевич, роден през 1958 година. Служи повече от двайсет години в „системата на държавна сигурност“, най-вероятно във външното разузнаване. От 1991 година е първи заместник-началник на Центъра за връзки с обществеността (ЦОС) на КГБ, после става заместник-началник на пресцентъра на Службата за сигурност на президента (1993–1996), контролирана от „ориенталистите“. През 1998–2000 Николаев е вицепрезидент на металургичната компания МИКОМ (Новокузнецкия алуминиев завод и Кузнецкия металургичен комбинат).
Особенков, Олег Михайлович. Роден през 1946 година. Генерал-полковник от ФСБ. Завършва икономическия факултет на МГИМО, след което работи в Министерството на външната търговия. Служи в разузнаването от 1969 година. През лятото на 1997 е създаден Департаментът за анализи и прогнози (ДАПСП) на ФСБ. Особенков става първият шеф на ДАПСП. Смятан е за „човек на Н. Ковальов“ или за „човек на Примаков“ — и двамата от „азиатската мафия“. През 1999 година Особенков е принуден да напусне ФСБ, след като властта там е завзета от „европейците“. През февруари 1999 става член на управителния съвет на „Аерофлот“, от май 1999 година е вече заместник генерален директор. Смята се, че са го пратили в „Аерофлот“ да се бори с „хората на Березовски“.
Погодин, Алексей Алексеевич, роден през 1951 година. Полковник от разузнаването. Работи в Никарагуа, Алжир, Йемен, Афганистан. От 1993 година е в оставка. В началото той се урежда в представителството на ОАО „Северстал“ в Москва, от 1995 година е директор на „Северстал“. От 2001 Погодин е член на борда на директорите на Уляновския автомобилен завод.
Поршнев, Игор Германович. Роден е през 1960 година. Официално не е бил разузнавач, но отдавна вече е „осветен“. През 1983 година завършва Института за страните от Азия и Африка към МГУ. След това работи като „преводач“ в Индия (1984–1985), след това в Главна редакция „Радиопредавания за страните в Азия“ — от 1985 до 1991 г. От 1991 година Поршнев е в агенция „Интерфакс“. В началото е „кореспондент“ в Индия, после се прехвърля в ръководството на „Интерфакс“ (като началник-отдел). Познава се отблизо с Ястржембски. Има медал за пропагандните си подвизи в Чечения. От април 2001 година Поршнев става началник на информационното управление в администрацията на президента. Това означава, че „азиатската мафия“ запазва плацдарма си в Кремъл.
Суслов, Пьотър Евгениевич, роден през 1951 година. Полковник от разузнаването. В съветското разузнаване винаги е имало подразделения за тероризма и диверсиите, но се е налагало непрекъснато да им променят имената, особено при шумни скандали и разобличения. При Андропов всички главорези се събират в знаменития Осми отдел на управление „С“ (нелегалното разузнаване). Точно там служи Суслов — минал е през Афганистан, Мозамбик, Ангола. Три години помага на „анголските другари“ да организират собствен спецназ — Управление за специални операции. А. Литвиненко свидетелства, че именно Суслов е водещ офицер от страна на външното разузнаване на бандата на Лазовски, която взривява Москва през 1995 година. Ето цитат от книгата на Литвиненко: „Формално Суслов се прехвърли от разузнаването в бизнеса през 1995 година и оттогава нееднократно е пътувал до обхванатите от войни Грозни, Багдад, Техеран, Арабските емирства и други страни в Близкия изток“. Суслов не е бил в УРПО на ФСБ, но поддържа тесни контакти с генерал Хохолков, ръководил тази банда от килъри. Освен това Суслов се занимава с активна обществено-политическа работа: председател е на изпълкома на движението „Евразия“.