Трубников, Вячеслав Иванович, роден през 1944 година. Генерал от армията. През 1967 завършва МГИМО, където изучава хинди, и постъпва в ПГУ на КГБ. От 1971 година работи като „кореспондент на ЛПН“ в Индия, Непал и Пакистан. По това време резидент в Индия е генерал Я. Медяник — Трубников става „негов човек“, на което дължи и кариерата си. След като работи в централния апарат на ПГУ (1977–1984), Трубников заминава за Бангладеш, след това става главен резидент в Индия (1987–1990). После е началник на 14-и отдел на ПГУ (Индия и съседните й страни) от 1990 до 1992 година. След това идва „победата на демокрацията“ и от 13 януари 1992. Трубников става първи заместник-директор на СВР. Като се има предвид, че за директор на СВР е назначен дилетантът Примаков, фактически по онова време Трубников ръководи външното разузнаване. През януари 1996 Примаков отива в Министерството на външните работи (МИД), а Трубников става директор на СВР. През юни 2000 година властта над СВР преминава в ръцете на „европейците“ и Трубников става първи заместник-министър на външните работи.
Фрадков, Михаил Ефимович, роден през 1950 година. Без съмнение е служил във външното разузнаване. През 1972 година завършва Московския институт по машиностроене, а през 1973 вече е на работа в посолството в Индия! След Индия Фрадков работи в структурите на външноикономическите връзки на СССР. От декември 1992 е заместник-министър на външноикономическите връзки на Русия, от октомври 1993 — първи заместник-министър, от април 1997 година е вече министър, след това и премиер. Опитите на някои анализатори да го причислят към „питерската групировка“ не са убедителни.
Христич, Анатолий Анатолиевич, роден през 1957 година. Завършва Икономическия факултет на МГИМО през 1979 година и веднага постъпва на служба в КГБ. След МГИМО са можели да го вземат само във външното разузнаване (въпреки че в официалната му биография за това не се споменава и дума). От 1993 година се занимава с бизнес в банковата система. От февруари 1998 е председател на управителния съвет на банката „Диалог-Оптим“. Когато Христич оглавява тази банка, тя има активи за около десет милиона долара (1999 година). Днес обемът на активите й достига 400 милиона долара — 46-о място сред банките в Русия. Трайно насочена е към южното направление — има дори специална „афро-азиатска програма“! През септември 2003 година банката сключва в Алма Ата споразумение за стратегическо сътрудничество с казахската „Темирбанк“ с киргизката „Инексимбанк“ и латвийската „Траста Комерсбанк“. Подобен междубанков алианс се създава за първи път в ОНД. Както виждате, построен е финансов мост от Средна Азия до Европа.
Шебаршин, Леонид Василиевич. Генерал-лейтенант от разузнаването. Шпионирал е в Пакистан (1964–1968), в Индия (1971–1977), в Иран (1979–1983). В Индия отначало е заместник-резидент, после става резидент (от 1975). В Иран е резидент, докато не избягва един от подчинените му. В такива случаи отговаря резидентът, налага му се да се върне в родината. Кариерата на Шебаршин е спасена от генерал Леонов, който го взема в Атлантическото управление на разузнаването като свой заместник. През 1984 година Шебаршин става началник на това управление, а през април 1987 — и заместник-началник на ПГУ, като отговаря за азиатското направление. През януари 1989 година Крючков назначава Шебаршин за началник на външното разузнаване. Изглежда тогава е сключено споразумение между мафиите. „Азиатците“ получават външното разузнаване, но губят централния апарат на КГБ и съответно властта над страната — Кремъл попада в ръцете на „европейците“. Следва августовският пуч. Шебаршин изиграва решаваща роля за победата на „демокрацията“, след което е председател на КГБ на СССР точно едно денонощие (22–23 август 1991 година). Генералите от КГБ са принудени да отстъпят най-важните постове на разни доносници „демократи“. От тук нататък Шебаршин заедно с генерал Леонов участва в аферите на Всеруската борсова банка, чрез които „азиатската мафия“ изнася от Русия стотици милиони долари. Двамата приятели се занимават с охранителен бизнес, ръководят ЗАО „Руска национална служба за икономическа сигурност“. Шебаршин загива трагично през 2012 година.