Шчербаков, Алексей Анатолиевич, роден през 1941 година. Генерал-полковник от разузнаването. Много виден представител на „азиатската мафия“. През 1964 година завършва Московското виеше техническо училище (МВТУ) и веднага постъпва в разузнаването. Първата му командировка е в Белгия (1967–1971). От Белгия е изгонен за шпионаж, в такива случаи изпращат провалилия се шпионин някъде далеч от Европа. Затова следващите две командировки на Шчербаков са в Индия. След августовския пуч започва стремителното му издигане: от декември 1991 година той е заместник-директор на СВР, отговаря за икономическото и научно-техническото разузнаване. През януари 1996 година става първи заместник-директор на СВР. Заедно с други генерали от разузнаването участва в създаването на прочутата „МАПО Банк“, чрез която „азиатската мафия“ осъществява аферите си. След идването на власт на „европейската мафия“ кариерата на Шчербаков тръгва по нанадолнището: през ноември 2000 му се налага да стане първи заместник-министър на комуникациите, а след година го изгонват и оттам.
Нашият „азиатски списък“ стана по-кратък от „европейския“. Едва ли в „азиатската мафия“ е имало по-малко хора, просто те са по-трудни за откриване. „Азиатците“ са управлявали страната, когато не е било модерно да си чекист. Затова бившите офицери от КГБ вече гледат да не бият на очи и повече се крият зад своите доносници.
Част IV
Разбираемо е, когато чекистите вербуват хора и ги превръщат в живи марионетки. По-трудно е да се проумее как успяват да манипулират не своите агенти, а хора с ум в главата, със силен характер и относително честни. А в началото Елцин е точно такъв.
Няма съмнение, че „резидентът на КГБ“ в обкръжението на Елцин е неговият бодигард Коржаков. Той започва да охранява Елцин през 1985 година. През 1983-84 г. е бил в личната охрана на Андропов. А преди това, от 1978 година, бил телохранител на афганистанския лидер Бабрак Кармал. Първо в Москва, а през 1981–1982 г. — и в Афганистан.
Струва си да разгърнем циничната, но твърде откровена книга, която Коржаков пише, след като през 1996 година го изхвърлят от Кремъл. Елцин се запознава с него веднага щом влиза в Политбюро и получава от КГБ полагащата му се охрана от трима души. Но как Коржаков успява да стане най-близкият му приятел?
Другарят Сталин е, силно казано, среден на ръст, затова и цялото му Политбюро се състои все от ниски хора. По същата логика Елцин има слабост към хора с неговия ръст. Достатъчно е да си спомним най-добрия му приятел Коля! Външно Коржаков също прилича на Елцин — за бодигардове винаги са избирани мъже като „гардероби“, за да могат да прикриват клиента си от куршумите. Продължаваме нататък: Елцин не пуши и не понася миризмата на тютюнев дим — Коржаков не пуши. Елцин е запален спортист, обожава волейбола (тенисът идва по-късно) — Коржаков играе волейбол почти като професионалист. По време на първия отпуск, когато Елцин от сутрин до вечер забива топката, Коржаков се проявява в целия си блясък!
„Това беше меденият ни месец“ — пише за този период Коржаков. Другото хоби на експрезидента също е прекалено добре известно на всички. Коржаков не си пада по такива работи, но щом е от полза за делото, винаги може да изпие толкова, колкото трябва. Някои фаворити на Елцин се оказват слабаци по тази част и ги „изхвърлят от кораба“. Друго немаловажно обстоятелство: и двамата ни герои произхождат от най-низшите слоеве на обществото, имат сходна психология и навици. Елцин е роден на село, родителите на Коржаков са обикновени работници, детството му е преминало в къща с пръстен под.
Дотук добре, но нали заради такива неща никой няма да те направи член на семейството си. А Коржаков става кръстник на внука на Елцин! И все пак всичко това не стига, за да споделяш огромната си власт. Имало е и по-съществени причини за безграничното доверие, което Борис Николаевич изпитва към този кагебист. От книгата на Коржаков става пределно ясно как е протекла операцията по внедряването. Тя започва, когато през 1987 година Елцин започва да се бунтува против Горбачов — „само празни приказки и никакви реформи!“. Заради това моментално го изключват от Политбюро. Но го оставят член на ЦК и го пращат да работи в строителен комитет. Естествено, цялото му обкръжение мигом се разбягва и Елцин се оказва в пълен вакуум. Вече не му се полага охрана и Коржаков е преместен на друга работа. Но той въпреки всичко продължава да общува с Елцин. Сиреч: в свободното си време мога да ходя при когото си ща, още повече че Елцин не е враг на народа, а член на ЦК. Заради това си предизвикателно поведение Коржаков е уволнен от КГБ.