Желателно е тук да спрем за малко, за да осмислим по-добре този факт. Никоя спецслужба по света не уволнява служителите си освен в най-краен случай — поучават ги, наказват ги, при крайна необходимост ги пращат на работа в шеста глуха. Това е прекалено скъпо удоволствие: да уволниш човек, който знае прекалено много, а после в продължение на дълги години, докато той не се сети да умре от собствената си смърт, да го следиш, за да не се разбъбри. Затова, ако все пак се наложи да уволнят някой ненадежден служител, то е с тухла по главата. Както например става с партньора на Коржаков, ходил заедно с него на гости на Елцин. Коржаков го споменава мимоходом: „катастрофира по пътя за вилата“.
И така, Коржаков е потърпевш заради своята вярност — налага се да пожертва кариерата си и да стане обикновен пазач. И тук идва загадъчната история, когато хвърлят Елцин в реката. Една нощ дъщеря му се обажда на Коржаков: „Татко изчезна!“. Коржаков веднага се сеща къде да търси Елцин, свързва се с един милиционерски пост, научава за станалото произшествие и моментално се изстрелва да спасява Елцин, като взима топли дрехи и самогон. Намира го в милиционерския пост — търкаля се гол и мокър, вече посинял от студ.
Коржаков не вярва във версията на Елцин, че е бил нападнат от неизвестни лица, които са искали да го удавят — „ако са искали, щяха да го удавят“. Има си собствена версия: Борис Николаевич се е прибирал към вилата пиян и сам е паднал от моста. Най-вероятно все пак е имало нападение, но са метнали Елцин в рекичката така, че да не потъне. За да разбере най-после семейството му, че е нужен частен бодигард.
Можем да допуснем подкрепа за Елцин от страна на КГБ от 1990 година нататък, когато той става председател на Върховния съвет на Русия. Както е известно, демократите там са само една трета, но Елцин, незнайно как, успява да получи половината от гласовете. Уж го била подкрепила най-здравомислещата част от партийната номенклатура. Това донякъде е вярно, още повече че и самият Елцин е бивш апаратчик.
Но освен явното делене на фракции сред депутатите има още една тайна група доносници — във всички фракции. Те също са една трета от депутатите! Не съм си измислил тази цифра, съобщава я публично един от ръководителите на Федералната служба на контраразузнаването (ФСК) на Русия. Когато след победата на демокрацията започват да повдигат въпроса, че списъците с агентите на КГБ би трябвало да се публикуват, той отговаря: „Значи искате всички да разберат колко са агентите в ръководството на демократичното движение? Та те са една трета от вас, депутатите!“.
Това число е напълно реалистично. В бившите социалистически страни, които решават да разобличат агентите от спецслужбите, тези агенти се оказват буквално милиони.
След август 1991 година някои демократи успяват да се доберат до архивите на КГБ. Те свидетелстват, че само в Ленинград агентите са над 50 хиляди.
През годините на застоя цялата тази милионна армия само пише доноси, но когато започва перестройката, се размърдва и започна да действа. Мнозина са писали, че обществото „Памят“ или Либералнодемократичната партия на Русия (ЛДПР) са създадени от КГБ. Но ако трябва да кажем цялата истина, тя е, че всички партии, движения и фронтове без изключение са създадени с активното участие на чекистката агентура. Цялата палитра, от фашисти до демократи. Дори основателите на която и да е партия да са имали чисти намерения, при тях е можел да се запише всеки.
Анализаторите отдавна са забелязали, че никоя управляваща групировка в Русия изобщо не е била равнодушна към търговията с оръжие: като дойде на власт, всяка клика преди всичко останало заграбва износа на оръжие. Разбира се, това е твърде голям залък — няколко милиарда на година не се търкалят по улиците всеки ден — но работата не е в това. Износът на нефт е още по-печелившо занимание, но там почти всичко отдавна е приватизирано и освен това този бизнес трябва да бъде отнет със сила от олигарсите, а за това са нужни много време и енергия. А търговията с оръжие и досега си остава държавен монопол, тук няма такива усложнения: с един указ на президента на Русия можеш да докопаш цялата военна промишленост — тя се държи само на износа.