И още едно важно предимство на износа на оръжие — пълната секретност на всички търговски сделки. Тук за чекистите се откриват такива безгранични възможности за крадене, каквито няма никъде! И всички тези възможности са оползотворени в пълна степен — сега няма да привеждаме примери, тъй като интернет и без това е задръстен от тях. За грабежите в този чекистки бизнес отдавна вече се носят легенди.
До края на 1993 година в демократична Русия има пълен разнобой по отношение на износа на оръжие: почти две дузини различни фирми и организации имат право да се занимават с този бизнес независимо една от друга. На 18 ноември 1993 година с указ на президента Елцин е създадена компанията „Росвооружение“, която получава монопола върху износа на оръжие.
Със същия указ на президента Елцин от ноември 1993 година се въвежда и контрол над износа на въоръжение, упражняван от Службата за сигурност на президента (СБП). Заради този контрол генерал Коржаков създава в своята СБП специален отдел „В“ от двайсетина бивши офицери от ГРУ начело с В. Антипов. Към това трябва да добавим, че още по-рано, през август 1993 година, общият надзор над ВКП е поверен на вицепремиера Сосковиц от клана на Коржаков.
Но най-важното при търговията с оръжие е не кой го продава, а чрез кои банки се прехвърлят приходите. Ако попадне в ръцете на майстор, една верига от банки може да открадне всякаква сума, така че нищо да не стигне до държавната хазна. Затова мафиотските групировки винаги са се борили помежду си — чии банки ще се доберат до обслужването на сметките на „Росвооружение“.
С президентски указ от 30 декември 1993 година е утвърден списък от девет упълномощени банки. Само няколко от тях са ползвани активно при търговията с оръжие, но като че ли между тях няма явен фаворит. Тогава основната борба за финансовите потоци на „Росвооружение“ се води с променлив успех между „Инкомбанк“, МЕНАТЕП и Московската национална банка. По това време анализаторите смятат „Инкомбанк“ на Виноградов за кажи-речи най-любимата банка на генерал Коржаков, „Моснацбанк“ на Егиазарян също влиза в коржаковския клан — само МЕНАТЕП е от московския клан.
През юли 1994 година целият износ на оръжие попада в ръцете на екипа от бивши офицери на ГРУ начело с генерал Котелкин — от отдел „В“ на СБП на Коржаков (неясно защо, шефът на този отдел В. Антипов не получава една от главните роли). Самият Александър Котелкин е назначен за генерален директор на „Росвооружение“, а неговият съратник Борис Кузик става помощник на президента Елцин по военнотехническото сътрудничество (специално за случая е въведена и такава длъжност). Друг служител от същия екип, Сергей Свешников, оглавява Държавния комитет по военнотехническата политика, който издава лицензи и разрешения за износ на оръжия. В този екип от бивши служители на ГРУ има точно 19 души — и всички те се оказват на ръководни постове в различни структури за износ на оръжия.
При генерал Котелкин няма и помен от разнобой и „плурализъм“ във финансовата политика на „Росвооружение“ — всички основни сметки са прехвърлени в банка ОНЕКСИМ и си остават там до момента, в който генерал Котелкин е уволнен (през август 1997 година). Именно тази банка на олигарха Потанин става фактически основната банка на клана на Коржаков — в ОНЕКСИМ и свързаните с нея структури се въртят (и незабелязано се изпаряват) милиарди долари, постъпили от износа на оръжие.
За разграбването на тези държавни пари ОНЕКСИМ ползва най-вече дъщерната си банка „Интерфининвест“. А цялата схема за изпиране на откраднатите бюджетни пари е измислена от двама бивши офицери от ГРУ от „отбора“ на Котелкин — те са учредители и на банката „Интерфининвест“. Това са подполковник Рустам Чуряков и майор Сергей Мишченко от хората на Борис Кузик (помощника на президента Елцин).
Но парите на „Росвооружение“ са прекалено голям залък, тъй че враговете на генерал Коржаков не могат да наблюдават спокойно как подобни мощни „финансови потоци“ текат само в една посока! Затова през есента на 1995 година е направена одиторска проверка на банка „Интерфининвест“. Констатирани са многобройни финансови нарушения, но Коржаков по това време е още в силата си, затова и никой от участниците в тази афера не пострадва.
Всички знаят колко голямо приятелство свързва олигарха Потанин с Чубайс — и че именно благодарение на това взаимоизгодно сътрудничество Потанин в края на 1995 година спечелва два големи „залогови търга“ и става милиардер. Но много по-малко се знае за приятелството на Потанин и неговата банка ОНЕКСИМ с военното разузнаване на ГРУ. В интернет има сведения, че когато през май 1997 година олигархът Михаил Прохоров, главният съмишленик на Потанин, празнува рождения си ден в Израел, там се събират всичките му приятели: Потанин, Котелкин и Кузик.