Несъмнено е едно — Горбачов принадлежи на Андроповия клан, което той никога не е и крил, дори се гордее с това! Всички знаят как попада в този клан — двамата с Андропов са земляци, Юрий Владимирович всяка година ходел да се лекува в санаториум в родния си край, в Ставропол.
Как е попаднал в Андроповия клан Романов, никой не знае! Както е известно, първоначално той е в комбина с Косигин и Суслов. Това е скромният „ленинградски“ анклав в Политбюро, където преобладава „днепропетровската мафия“. Тогава Горбачов още го няма и Романов е най-младият в Политбюро — съответно има голям шанс да наследи престола. Всички историци са сигурни (и самият Романов смята така), че скандално известната сватба на дъщеря му, на която е използван царски сервиз от Ермитажа, е провокация на чекистите, за да отпадне Романов от кръга на претендентите за престола. И те успяват. Човек може да си помисли, че след тази история Романов няма за какво да обича чекистите. Но Андропов все пак успява да намери верния ключ. А може би нещата са още по-прости — след смъртта на Косигин и Суслов Романов остава изолиран и се ориентира в нужната посока. И не бърка — през май 1983 година Андропов го назначава за секретар на ЦК, отговарящ за цялата военна промишленост. Това е сериозно повишение.
Най-голямата тайна в цялата тази история е как Горбачов успява да надделее над Романов. Ако беше победил Романов, не само нямаше да има перестройка, а дори и дребни реформи. Щеше да има единствено планини от най-нови оръжия и безкрайни локални войни с империалистите. Въпреки това сред историците преобладава възгледът, че Горбачов е имал само един сигурен привърженик — министъра на отбраната Устинов, а и той скоро след това умира. Устинов като че ли не успява да подели с Романов военната промишленост, затова избира страната на съперника му. Въпреки че, кой знае защо, никой не привежда доказателства в подкрепа на това твърдение. Затова ми позволете да споделя друга версия, за която също няма доказателства, но поне изглежда логична: армията в лицето на Устинов залага на твърдоглавия Романов, а КГБ се кани с помощта на марионетката си Горбачов да разгърне перестройката и да поведе страната в съвсем различна посока! А Громико просто изчаква да види коя от двете сили ще надделее. Що се отнася до партийната номенклатура, нея никой не я пита за нищо, времето й е минало!
Колкото до позицията на армията, има информация за началника на генералния щаб Огарков. Тя е още по-ценна, защото не престарелият Устинов, а именно маршал Огарков реално оглавява въоръжените сили. И така, Огарков е привърженик на Романов, заради което го свалят от поста през септември 1984 година. И Романов тутакси изчезва от телевизионния екран и от страниците на вестниците, а на преден план навсякъде се оказва Горбачов. Но още през октомври Романов успява да наложи назначението на Огарков за главнокомандващ войските в европейския ТВД (театър на военните действия). Новият пост е измислен специално за него, като в кремълските междуособици са замесени и генерали от страните от Варшавския договор. И Горбачов тутакси изчезва, а съперникът му отново започва да се появява навсякъде.
Ако зад Романов стоеше цялата армия, чекистите нямаше как да й попречат. Но основният му поддръжник, маршал Огарков, може да разчита не на целите въоръжени сили, а само на онези войски от Варшавския договор, които се намират в Източна Европа, т. е. под контрола на европейското направление от външното разузнаване.
Романов постепенно изчезва и на чекистите им остава само да уредят някои дребни формалности: да се договорят с Громико и да погребат Черненко.
Още през януари Громико чрез посредници съобщава на Горбачов, че е готов да го подкрепи срещу добър пост. В тези задкулисни контакти участва и синът му, който пише за това в мемоарите си. И щом преговорите завършват успешно (на Громико му е обещан постът председател на Върховния съвет), едва ли не на следващия ден Черненко умира — на 10 март 1985 година.