Трудно е да се отговори дори на такъв привидно лесен въпрос: дали чекистите нарочно раздухват борбата за „независимостта на Ичкерия“, или само се възползват от това движение за собствените си цели? Във всеки случай няма съмнение, че през първите години на „демокрацията“ режимът на Дудаев работи за кремълската мафия — помага й (макар и не безкористно) да разграбва държавния бюджет и природните богатства на Русия. „Независима Ичкерия“ става перфектната „черна дупка“ — там попада свободно и изчезва безследно всичко, за което се сетим („неотделима част от Русия“!)
И така всички живеят щастливо до края на 1994 година, когато Кремъл изведнъж обявява война на режима на Дудаев и кошмарното клане започва. Защо избухва конфликтът между кремълската мафия и генерал Дудаев? Разпространена е следната елементарна версия: Дудаев престава да внася пари в кремълската каса и започва да работи само за себе си. Което много прилича на истина. Всяко по-голямо поражение на федералните войски в Чечения автоматично води до укрепване властта на генерал Коржаков.
Своеобразен връх и показател за колосалното му влияние към края на 1995 година са започналите по това време „залогови търгове“. През декември 1995 лъвският пай от раздадените тогава богатства се пада на подопечните на Коржаков: Потанин спечелва два големи търга наведнъж и получава „Норилски никел“ и нефтената компания „Сиданко“, а Березовски става собственик на „Сибнефт“. От московския клан тогава само Ходорковски изважда късмет — подаряват му ЮКОС.
Ако през 1996 година всеки клан бе издигнал свой кандидат за президент на Русия, те гарантирано биха се провалили и на власт отново щяха да дойдат комунистите. Тогава чекистката мафия има само един изход: с общи усилия да бута напред само един кандидат — президента Елцин.
Няма да описваме подробно как преминава първото преизбиране на президента Елцин — тази история е предъвквана многократно от всички средства за масова информация. Само ще кажем с няколко думи как е изглеждала тази избирателна кампания от гледната точка на мафиотските групировки.
Първоначално генерал Коржаков официално подкрепя плана за преизбирането на президента Елцин като общ кандидат от обединената чекистка мафия. Сподвижникът на Коржаков Сосковец дори оглавява предизборния щаб на Елцин, в който заседават представители на всички мафиотски групировки.
Но през пролетта на 1996 година генерал Коржаков изведнъж е обхванат от силни съмнения: дали през лятото изобщо трябва да се провеждат президентски избори? Днес самият Коржаков мотивира тогавашното си желание изборите да се отложат с това, че се е съмнявал в здравето на президента Елцин — Борис Николаевич може просто да не издържи изборната надпревара. Съмненията му са напълно основателни — Коржаков най-добре знае колко е разклатено здравето на президента. Тогава Елцин поема голям риск за живота си, само и само да бъде преизбран и да поцарува още няколко години — той декларира твърдото си желание да се яви на избори още докато лежи и се възстановява от четвъртия си инфаркт! А скоро след първия изборен тур е повален от пети инфаркт — печели втория тур, докато е в състояние на кома, едва го спасяват. След това Елцин никога повече не успява реално да ръководи страната.
Августовският пуч от 1991 година става възможен само поради факта, че охраната на президента на СССР е подчинена не лично на президента Горбачов, а на председателя на КГБ Крючков. Затова на 18 август 1991 година Крючков просто издава заповед на президентската охрана и тя я изпълнява.
Щом през август 1991 година президентската охрана се подчинява на Владимир Крючков, фактически той е истинският „президент на СССР“, а Михаил Сергеевич Горбачов е просто марионетка на чекистите, която изведнъж се изтръгва от подчиненото си положение спрямо ръководството на КГБ — когато Горбачов е заплашен да престане да бъде президент, дори и президент играчка. Охраната на президента на Русия Елцин обаче винаги се е подчинявала на Елцин, а не обратното! Борис Николаевич го доказва, когато през 1996 година направо изхвърля своя началник на охраната Коржаков — с един ритник.
Както вече стана дума, през август 1991 година вътре в ръководството на управляващата мафия се извършва преврат, предизвикан от чисто идейни подбуди: тогава Владимир Крючков решава да приключи с демокрацията и да установи диктатура в страната. Чекистките генерали не му позволяват да направи това (то се знае, не от голяма любов към демокрацията) и пращат Крючков в затвора.