Интересното е, че през лятото на 1996 година те свалят и генерал Коржаков по същата причина: той още през март 1996 предлага президентските избори да се отложат с две-три години, за да може преди това в страната да се въведе „ред“ с помощта на диктатура.
Да се отиде на президентски избори с такъв полужив кандидат е много рисковано за чекистката мафия — ако Елцин беше умрял още преди първия тур, положението би могло да излезе от контрола й. Но тогава никой от ръководството на чекистката мафия не вярва нито в чистотата на помислите на генерал Коржаков, нито че го е грижа за общото чекистко дело. Всички до един започват да го подозират, че иска да провали президентските избори, за да установи собствената си диктатура под прикритието на формалното президентство на Елцин.
Вероятно по тази причина плановете на Коржаков се провалят: когато през март 1996 година той и съмишлениците му Барсуков и Сосковец се опитват да убедят президента да отложи за известно време изборите (фактически да ги отмени изобщо), Елцин решително отказва да подпише вече подготвения проектоуказ. Най-фатално за генерал Коржаков е обстоятелството, че на плановете му за пресичане на демокрацията се противопоставя не само московският клан — тогава избухва истински бунт и в собствения му клан, от страна на Чубайс и Березовски. Още от март 1996 година Коржаков фактически престава да е формалният лидер на своя чекистки клан и заедно със съмишлениците си се оказва в пълна изолация от цялата останала чекистка мафия.
Тогава Чубайс и Березовски организират свой собствен щаб за преизбирането на президента — и този неофициален щаб придръпва към себе си „финансовите потоци“ и реално извършва цялата огромна работа за вдигането на рейтинга на Елцин.
А когато генерал Коржаков вижда какво огромно количество безотчетни пари се въртят в неофициалния щаб и че от този „финансов поток“ през официалния избирателен щаб на Сосковец до него не достига и копейка, не издържа и се опитва да пресече цялото това безобразие. Коржаков пише за това така: „С разграбените пари можехме да изберем втори президент!“.
Това е съдбоносна грешка от страна на Коржаков: по това време Березовски и Чубайс вече имат независим от него достъп до Елцин чрез дъщеря му Татяна. И тази всеизвестна история със заловената натъпкана с долари кутия от копирна хартия мълниеносно е предадена на президента Елцин в следния вид: „Коржаков иска да пресече нелегалното финансиране на избирателната кампания, за да провали президентските избори и да установи своя диктатура. Трябва да спасяваме демокрацията!“.
Елцин моментално реагира на тези вопли: още на следващия ден, 20 юни 1996 година, той подписва указ за снемане от постовете им на Коржаков, Барсуков и Сосковец. Коржаков с умиление предава думите на майка си, съвсем обикновена жена, която чула по телевизията фразата на Елцин, че Коржаков „прекалено много е вземал, а малко е давал“: „Сине, да не беше вземал всички пари за себе си, трябваше да си ги поделите с Елцин, той живее бедно!“.
Тази история довършва президента Елцин — скоро го спохожда поредният инфаркт. Той печели втория тур, докато е в безсъзнание — по телевизията показват на народа разни фалшиви филмчета с него — монтаж от стари видеозаписи. Едва половин година след изборите идва на себе си дотолкова, че понякога да могат да го показват на народа, но така и си остава фактически неработоспособен инвалид. Това е най-добрият вариант за чекистката мафия.
Сега ще си поговорим за разположението на силите в Кремъл след свалянето на генерал Коржаков. Преди всичко трябва да отбележим, че кланът на Коржаков (той се превръща в клан на Чубайс-Березовски) понася загубата на формалния си лидер доста безболезнено: на върха на властта тази групировка дори укрепва позициите си. Президентската служба за сигурност на Коржаков е фактически ликвидирана: сега охраната на президента на Русия охранява само президента и не се бърка в голямата политика.
Част V
Когато през септември 1998 година след финансовия колапс се появява правителството на Примаков, това събитие вече е съпътствано от скандали, конфликти и дори арести! Двама първи заместник-министри, финансовият и на селското стопанство — Владимир Петров и Владимир Чаплигин, са арестувани за корупция. „Семейството“ издига кандидатурата на Примаков за премиер като компромис с Държавната дума.