Примаков, Евгений Максимович. Израства в Грузия. През 1953 година завършва Института по ориенталистика в Москва (специалност арабистика). Работил е в Главно управление „Предавания за чужбина“ тоест за КГБ (1956–1962). През 1962 година става кореспондент на „Правда“ (отдел Азия и Африка). Известно е, че под това прикритие Примаков работи за външното разузнаване в страните от Близкия изток. През 1970 година става заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО). После е директор на Института по ориенталистика (1977–1985), а след това — на ИМЕМО (1985–1989). От юни 1989 до септември 1990 е председател на Съвета на Съюза във Върховния съвет на СССР. На 30 септември 1991 година поема външното разузнаване (отначало на СССР, после на Русия). През януари 1996 е назначен за министър на външните работи. Това се прави с оглед на подготовката за президентските избори — Елцин се отървава от непопулярния сред народа „западник" Козирев. На 11 септември 1998 Примаков е утвърден от Държавната дума за министър-председател. Свален е от този пост през май 1999 година.
Истинската борба вътре в управляващата върхушка се разгаря през декември 1998 година. И всичко започва от администрацията на президента: на 7 декември вместо Юмашев за ръководител на АП е назначен чекистът Бордюжа.
Бордюжа, Николай Николаевич. Служи в КГБ от 1976 година — първо във военното контраразузнаване, после в Управлението на кадрите на КГБ (1989–1991), след това във ФАПСИ, Федералната агенция за правителствени връзки и информация (1991–1992). От юни 1992 година е заместник-командващ на граничните войски. През януари 1998 Бордюжа става шеф на Федералната гранична служба. От септември 1998 е секретар на Съвета за сигурност. През декември 1998 едновременно с това става и шеф на администрацията на президента — за първи път тези два ръководни поста са обединени (такова нещо не се случва повече).
На 19 март Бордюжа е свален от всички постове. За малко го назначават за началник на митниците, но след месец е изгонен и оттам. През декември 1999 година е изпратен на почетно заточение (посланик в Дания). Между другото, странната му фамилия е преиначеното италианско „Борджия“ (римските папи с тази фамилия се славят със своето изкуство на отровители). Тогава анализаторите единодушно оценяват назначението на Бордюжа за ръководител на администрацията на президента като сериозно поражение на клана на Березовски и засилване на групировката на Примаков.
Няколко думи за това по каква причина сплотеното кремълско „семейство“ отново се превръща в кълбо от счепкали се в яростна схватка улични псета. Причината е сериозна: след провала с назначението на Черномирдин за министър-председател пред кремълската мафия изниква проблем — кой ще наследи Елцин на престола?
Защото, ако през август 1998 година Държавната дума беше утвърдила кандидатурата на Черномирдин, то през 2000 година той щеше да спечели с лекота президентските избори. При това без да се налага да се взривяват сгради и да се започва втора война в Чечения. Ако някой се съмнява, че при Черномирдин икономиката на страната би се възстановила също така бързо след финансовата криза, ще е напразно. Тайната на успехите на правителството на Примаков може да се изрази с три думи: Примаков НЕ ПРАВИ НИЩО. И това е достатъчно, за да дойде на себе си нещастната ни страна. Примаков не започва никакви реформи и реорганизации, тъй като по професия е „цивилен ориенталист“ и никога не е имал отношение към икономиката или финансите — при това е достатъчно умен, за да не се вре там, където не му е работа. Черномирдин също никога не се занимава с никакви икономически реформи освен с текущата работа, но по друга причина: той познава производството прекалено добре, минал е през всички ръководни позиции, като е започнал от обикновен работник. Както изглежда, точно този голям практически опит го е довел до своеобразния ни руски „будизъм“: нека всичко си върви, както досега. Не трябва да се прави нищо — всяка промяна ще е към по-лошо. Можем само да съжаляваме, че този прекрасен човек не става президент на Русия.
След провала на кандидатурата на Черномирдин управляващата върхушка разполага само с един реален кандидат за поста президент на Русия — Юрий Лужков. Той също би могъл да спечели президентските избори без каквито и да е войни и „борба с тероризма“. Но Лужков е от московския клан, който заема в „азиатската мафия“ на КГБ независима, самостоятелна позиция. Затова кремълското „семейство“ не може да се съгласи с такъв вариант.
В този контекст трябва да се разглежда и назначението на „Николо Борджия“ (или иначе казано, на обикновения руснак Николай Бордюжа) за ръководител на администрацията на президента. Вярно е, че анализаторите не се решаваха да го причислят твърдо към „хората на Примаков“, тъй като служебните им пътища не са се пресичали — те отбелязват само „добрите му отношения“ с Примаков. От само себе си се разбира, че Бордюжа не е външен човек за управляващата мафия: без подкрепата на началника на гранични войски не би било възможно навсякъде по границата да се организира контрабандата с наркотици, оръжие, цветни метали и всичко останало. Хората си мечтаят да получат в аренда поне един метър от държавната граница, а тук той се разпорежда еднолично с хиляди километри!