Причината за това поражение на московския клан е известна: „семейните“ олигарси изведнъж си намират мощен покровител — директора на ФСБ Путин от клана на Чубайс. Когато „семейните“, като форма на самоотбрана от Генералната прокуратура, се опитват да използват известния компромат за генералния прокурор Скуратов (всички си спомнят порно филма с негово участие, показан по канала OPT на 17 март 1999 година), Владимир Путин еднозначно се обявява в защита на морала в тази история и с това дава едно рамо на „семейния“ клан.
За авантюрите на Скуратов Путин говори по телевизията на 7 април 1999 година — тоест на другия ден, след като е издадена заповедта за ареста на Березовски (интересно съвпадение!). И заявява, че компрометиращият Скуратов видеозапис е истински — желателно е генералният прокурор доброволно да си подаде оставката.
Тогава ситуацията е такава, че Скуратов може да се оттегли само доброволно, тъй като сенаторите от Съвета на федерациите категорично отказват да приемат санкцията за уволнението му. Един вид, това е умишлена провокация срещу генералния прокурор — да не би нашият пламенен борец против корупцията да изрови всички мръсни дела на „семейството“. Тогава и самият Скуратов дава многобройни интервюта на тази тема: как той с помощта на швейцарската прокуратура скоро щял да разобличи цялата кремълска върхушка.
Разбира се, всичко това е вярно: „семейният“ клан е голяма банда престъпници, която трябва да се пребори. Само че и самият Скуратов като генерален прокурор защитава интересите на друга голяма банда, която с нищо не е по-добра — московския клан на КГБ.
В едно от интервютата си Борис Березовски споделя следните интересни спомени: това става на 22 февруари 1999 година, той празнува вкъщи рождения ден на жена си. Тогава облаците се сгъстяват и над самия него — в офисите му са извършени обиски, самият той очаква да го арестуват до дни. И точно когато в тази нерадостна обстановка Березовски отбелязва в тесен кръг семейния си (без кавички) празник, внезапно на вратата се звъни: директорът на ФСБ Путин пристига с букет!
Те никога не са били големи приятели, тъй че от страна на Путин тук има само и единствено политика. Ако този жест е измислен от самия Владимир Путин, значи той правилно е пресметнал всичко: точно това букетче от февруари 1999 го прави след година президент на Русия.
Министър-председателят Примаков естествено скоро разбира, че директорът на ФСБ не помага на московския клан да притисне „семейните олигарси“, а по всякакъв начин ги предпазва от затворническите килии. Отношенията между двамата постепенно се изострят: по едно време (в мрежата не е посочена дата) премиерът дори телефонира на шефа на ФСБ да му каже, че от своите хора във ФСБ знае, че го следят по заповед на Путин. Заявява и че това трябва да спре незабавно! Но на Путин и окото му не мига — спокойно отрича всичко.
„Първият звънец“ за правителството на Примаков прозвучава още на 19 март 1999 година — когато на мястото на Бордюжа за ръководител на администрацията на президента е назначен Александър Волошин. Що се отнася до конкретната дата, когато правителството на Примаков е изпратено в оставка, то тук сякаш се задейства верижна реакция и една дата води след себе си друга.
На 13 април 1999 година Държавната дума за пореден (и последен) път отлага гласуването на импийчмънта на президента Елцин с един месец — за 13 май. Между другото, още на 14 април, на следващия ден след това решение на Държавната дума, прокуратурата анулира заповедта за ареста на Березовски (поради липса на основания?)…
А след това „семейството“ подсказва на президента Елцин, че ще е по-добре да уволни министър-председателя Примаков още преди гласуването на импийчмънта, а не след това — и Елцин подписва указа си един ден преди тази процедура, тоест на 12 май 1999 година.
Когато „опозицията“ най-после се наканва да гласува за отстраняването на президента Елцин от поста му, това гласуване се проваля — не достигат само 17 гласа. Тогава пред „семейния клан“ възниква въпросът за по-нататъшните му действия.
През пролетта на 1990 година демократите постигат съкрушителна победа на изборите в Ленинградския съвет — получават две трети от местата. Въпреки това не успяват да изберат председател, изпокарват се помежду си. Тогава се ражда идеята да издигнат Собчак, който дори не е бил демократ, а в най-добрия случай либерално настроен комунист. Собчак (той се върти тук от самото начало) обещава на демократите, че ако го изберат за председател на Ленсъвета, ще им бъде като роден баща, ще се съветва с тях за всичко.