Тъй че на 5 септември Басаев вече не би могъл да помогне с нищо на дагестанските уахабити. Затова пък тогава той дава на управляващата ни върхушка чудесен повод за война — и заедно с това помага септемврийските взривове на жилищни сгради да бъдат свързани с неговата дагестанска авантюра. Само ден преди този втори поход на Басаев, на 4 септември 1999 година, в Дагестан е взривена първата сграда. Това е пететажен блок в Буйнакск, в който живеят семействата на наши военни — тогава там загиват 64 души (сред загиналите има и много деца).
А на 5 септември до военна болница в същия град случайно е открита и обезвредена кола с експлозиви. На 9 септември е взривена и първата сграда в Москва — на улица „Гурянов“ (109 жертви). На 13 септември взривяват московска сграда на Каширско шосе (124 жертви). На 15 септември министърът на отбраната Сергеев докладва на министър-председателя Путин, че територията на Дагестан е освободена от чеченските бойци.
По това време отрядът на Басаев вече е изпълнил задачата си и се е върнал в Чечения. Евакуацията на тези бойци минава съвсем спокойно — с дълга колона от камиони. При това на нашите войски и на местните опълченци е забранено да я обстрелват. Очевидци дори разказват, че са кръжали и наши вертолети и също не са обстрелвали колоната (дали не са охранявали тези провокатори?). На 16 септември е взривена жилищна сграда във Волгодонск — загиват 18 души. На 23 септември руската авиация започва масирани бомбардировки над Чечения. На 29 септември нашите войски преминават границата й — започва втората война.
Сам по себе си двойният дагестански поход на Басаев не допринася с нищо за вдигането рейтинга на Путин. Макар че през август министър-председателят Путин като че ръководи нашите войски и дори лично посещава Дагестан (на 27.08.1999), тогава тази му поява по телевизията изобщо не се отразява на популярността му сред народа — рейтингът на Путин си остава на нулата. Нужен е силният шок от взривовете в жилищни сгради, за да може народът съвсем да откачи от страх и да види в този сивичък невзрачен чекист свой спасител и избавител.
В публикуваните си писма Вахабит Гочияев от Карачаево-Черкесия твърди, че са го включили в терористична група през юни 1999 година — горе-долу тогава започва и складирането на чували с взривни вещества в мазетата на московските сгради.
И точно в края на май 1999 година се размърдват и бойците на Басаев: обстановката на границата между Чечения и Дагестан постепенно се нагорещява — започват нападенията на малки групи диверсанти над контролно-пропускателни пунктове на руския ОМОН. Тогава чеченските бойци почти не закачат местната полиция, която също охранява границата. Това е съзнателна политика — един вид, те се борят за освобождението на братския Дагестан от руските окупатори.
Кремълската мафия се е подготвила добре за новата война. Още преди началото на взривовете по-голямата част от населението е вече настроена против чеченците. Цели две години след сключения мир продължава промиването на мозъците по телевизията. Например почти всеки ден се показва как чеченските бандити издевателстват над заловените заложници.
Няма нужда ръководителите на античеченската пропагандна кампания да измислят или преувеличават нещо. Ето, вижте сами: бандитите са заснели с видеокамера как стрелят по пръстите на заложник. А след това са пратили записа на роднините му. Всяка война освобождава тъмните страсти в душите на хората и ги превръща в диви зверове — това е неизбежно.
Кремълската мафия само леко побутва този процес — с това, че охотно плаща милиони долари за освобождаването на заложници. Освен това има много свидетелства на очевидци, че някои от главатарите на чеченските банди са доносници на нашите спецслужби (знаменитият Бараев и други) — и най-мръсните убийства на правозащитници и журналисти са извършени от тях. Този метод не е нов: още през Отечествената война Гестапо организира на окупираните територии лъжливи партизански отряди, които само ограбват местното население, но не нападат немците.
За две години чеченските бандити вземат няколкостотин заложници. Нашите бандити също активно се занимават с тази дейност и са заловили многократно повече хора. Но техните постижения не се рекламират от никого.