Следва известното заседание на Политбюро от 11 март. Първото предложение да бъде избран Горбачов идва от Громико. След него се изказва Чебриков: „Кандидатурата на другаря Горбачов се поддържа от всички чекисти — тоест от целия народ!“.
И още през юли Романов изхвърча от Политбюро и от Секретариата на ЦК. Не бива да се противопоставяш на целия народ!
Въпреки че Чебриков, като председател на КГБ, говори от името на всички чекисти, в действителност по онова време няма истинско единство дори в КГБ, а какво остава за целия съветски народ. Тук е мястото да кажем, че двамата особено близки съратници на Андропов в КГБ са Чебриков и Крючков — така да се каже, „дясната ръка“ и „лявата ръка“. Чебриков попада в органите по партиен призив и е втори секретар на Днепропетровския областен комитет, когато Брежнев го вика в Москва през юли 1967 година и му предлага да оглави Управлението за кадрите на КГБ. Тоест все едно му предлагат да стане третото куче пазач на днепропетровската мафия на Брежнев. Ако Чебриков се бе съгласил с тази роля, Андропов трудно би могъл да реализира глобалните си планове. Но вместо това Чебриков избира друго — става най-горещият привърженик на Андропов, така че затъмнява другия му отдавнашен фаворит. Крючков никога не прощава това на Чебриков и се превръща в негов враг. Докато Андропов е жив, подобно съперничество е само от полза за работата, тъй като осигурява взаимен контрол. Но когато Юрий Владимирович умира, КГБ започва да се разкъсва от вътрешни междуособици. Външно това не се забелязва, през онези години в органите няма особени кадрови трусове.
През 1984 година Чебриков назначава нов първи заместник — това е Н. Емохонов, бивш заместник на техническото разузнаване. През септември 1985 Цинев най-сетне е пенсиониран, на негово място Чебриков назначава за първи заместник стария борец с дисидентите, началника на Пето управление Бобков. Изглежда, че работите, макар и мъчително, вървят — първите заместници са избрани, сега трябва да се сложат свои хора и на постовете на редовите заместници (в КГБ по онова време те са осем), те пък да сложат свои хора — и всичко ще е наред. Но от тук нататък Чебриков не успява да постигне почти нищо, натъква се на стена…
Наистина, през 1985 година той успява да назначи Маркелов за началник на контраразузнаването, т. е. на Второ главно управление на КГБ. Но най-главното управление на КГБ, тоест Първо, външното разузнаване, си остава неприкосновена зона за Чебриков.
По-нататък на ниво заместник-председател на КГБ няма никакви промени (или по-точно, не са установени в достъпните източници). И внезапно през октомври 1988 година Чебриков отстъпва поста си на председател на Крючков! Това все още не е краят му, той получава поста секретар на ЦК, отговарящ за контрола над КГБ. Но през октомври 1989 година губи и тази длъжност. И моментално започва чистка на привържениците му в ръководството на КГБ. Тази работа се удава на Крючков много повече, отколкото на съперника му. През 1990 година си отива Емохонов, умира Маркелов. През януари 1991 от КГБ изхвърча голяма група привърженици на Чебриков, начело с Бобков. На всички освободени постове Крючков слага свои хора, с които посреща и август 1991 година.
По същото време стават големи кадрови промени и в правителството. Някъде в началото на 1991 година Горбачов сменя почти цялото ръководство и събира целия бъдещ ГКЧП (Държавен комитет по извънредните ситуации).
Мнозина са се чудили как Горбачов успява да си подбере такъв екип, че всички до един да му изневерят през август 1991 година. Но това не са негови хора. В Кремъл той има само един свой човек — Раиса Максимовна. Може би е назначил сам и Лукянов, но и това е било съгласувано с органите. Всички останали членове на ръководството са подбрани от чекистите. Властта в КГБ се сменя, сменя се и правителството. По-трудно е да се смени самият Горбачов, затова се прибягва до пуча.
Няма да се спираме на всички кадрови назначения на Горбачов, ще вземем за пример само Янаев. На конгреса Горбачов действа енергично за назначаването му за вицепрезидент. Може би не е знаел, че щом един човек отговаря за международните връзки в профсъюзите, значи е стопроцентов агент, ако не и кадрови разузнавач? Михаил Сергеевич прекалено дълго е бил по върховете на властта, за да не знае такива елементарни неща.
Щом вземе властта и пристъпи към делба на завзетото имущество, всеки, дори и най-сплотеният колектив, неизбежно се разпада на нови, враждуващи помежду си кланове! Обикновено това става под някакъв идеен предлог, но невинаги, понякога не успяват да измислят нищо. Такова разцепление може да бъде спряно само от непрестанните атаки на други силни групи. И то невинаги! Опитайте се да откриете поне едно изключение от това правило в световната история!