Хексогенът е най-мощният експлозив, три пъти по-силен от тротила. Прочутият пластичен експлозив С-4, използван от диверсантите, се прави от хексоген и с помощта на неутрални добавки се превръща от прах в лепнеща маса. За взривяването на сградите чекистите са взели чували с хексоген, за да влачат и превозват по-малко. Но това е професионален гаф, трябвало е да вземат сандъци с тротил. Макар че щяха да са необходими три пъти по-големи количества, биха имали и извинение — тротилът е широко използван и „в цивилния живот“ за взривни работи. Хексогенът е друго нещо, той се употребява само във военното дело или от диверсанти, там отчетът и контролът са по-строги. Отгоре на всичко, производството на хексоген е много сложно и го има само в три страни в света: САЩ, Китай и Русия. Какво общо имат „чеченските терористи“?
Когато чрез средствата за масова информация специалистите споделят съмненията си, че чеченците са успели да се сдобият с толкова тонове хексоген, на чекистите отново им се налага да лъжат и да усукват: заявяват, че в действителност не е имало никакъв хексоген! А терористите уж били използвали за взрива на сградите смес от амонячна селитра и алуминиев прах — всички тези компоненти се намират лесно (вече е късно да се лъже, че е тротил, той не се превозва в чували, не е прах).
За „Норд-Ост“. Защо изобщо е нужна операцията за вземане на заложници в Москва? Ясно е към какво се стремят чеченските бойци — надяват се да повторят Будьоновск: ръководството на Русия пак да се съгласи да изведе войските от Чечения и да подпише мир. Не става дума за това: какво искат да постигнат истинските организатори на тази акция? А че тази операция от самото си начало се е провеждала под контрола на нашите спецслужби, няма никакво съмнение. Дори „Новая газета“ го пише и привежда достатъчно убедителни доказателства. За какво всъщност загинаха толкова хора, а цялата страна изпадна в шок?
Точно тогава политическата ситуация в страната не изисква подобно нагнетяване на ужас: още не се провеждат федерални избори (изборите за Държавната дума са чак на следващата година), не са приети дори непопулярните закони от 2012 година. Значи цялата тази кървава провокация по вземането на заложници в „Норд-Ост“ е била нужна на кремълската мафия само за външнополитически цели: трябвало е да се внуши на западното общество, че чеченските бойци са челен отряд на „международния мюсюлмански тероризъм“, а не борци за свободата на страната си. „Норд-Ост“ е и отговор на всички, които смятат взривовете на жилищни сгради през 1999 година за чекистка провокация: ето на, полюбувайте се на тези чеченски бандити!
Провокаторите нарочно избират за акцията си театър, който се посещава от много чужденци, за да разпалят интереса на чуждестранните медии. Общественото мнение на Запад е трябвало да бъде убедено, че Русия също е жертва на „международния тероризъм“ и че трябва да се бори с чеченските сепаратисти, а не да им организира конференции.
Сега за кадровите назначения в началото на 2000 година.
Сечин, Игор Иванович. През 1984 година завършва филология в ЛГУ (френски и португалски език). След което прекарва две години в джунглите на Мозамбик и Ангола. Там се води продължителна гражданска война. Официално Сечин се води „военен преводач“, но никой не се съмнява, че е свързан с КГБ. Влиза във фракцията на „питерските чекисти“ при това е смятан за един от лидерите й. Не е просто доносник, а офицер от външното разузнаване на КГБ. От началото на 90-те години е най-близкият помощник на бившия подполковник от КГБ Путин и неотстъпно го следва навсякъде: в изпълкома на Ленсъвет, кметството на Петербург; администрацията на президента, ФСБ, правителството на Русия, отново администрацията на президента.
Формално Сечин не заема прекалено високи постове: ръководител е на апарата или на секретариата и други подобни. Но имаме известни съмнения дали при свързаните Путин и Сечин старшинството принадлежи именно на Путин! Ако Сечин от самото начало е служил във външното разузнаване, то на Путин му се е наложило да работи десет години в УКГБ на Ленинград, преди да го изпратят в ГДР, където е бил смятан за „командирован“ във външното разузнаване на КГБ.