За истинските разузнавачи подобни „командировани“ са трето качество хора. Вярно е, че Сечин е с 8 години по-млад от Путин и може би е с по-нисък чин. Но въпреки това: човек, прекарал две години под обстрел с риск да загине, ако не от куршум, то от ухапване на змия или от вирус — за такъв човек, ако издържи и не се пречупи, има осигурена кариера във външното разузнаване. Излишно е да говорим колко комфортна е била службата на Путин в ГДР: там вербува „свои хора“, „социалистически“ немци. Където няма риск, авторитетът пред началството се завоюва трудно. Южна Африка е перспективен регион от гледна точка на мафията, там местното население добива диаманти, от чиято контрабанда можеш да спечелиш много. Сечин изобщо не е пешка: покрай президента той може да влияе активно върху държавните работи. В интернет има прихванати разговори на Путин със Сечин, от които следва, че не друг, а самият Сечин го е убедил да започне атаката срещу ЮКОС през 2003 година.
Сега преминаваме към друг бивш чекист, за когото ни най-малко не се съмняваме: в кремълската мафия той е по-влиятелна личност от Путин.
Иванов, Виктор Петрович. През 1974 година завършва Ленинградския електротехнически институт (ЛЕТИ). От 1977 година служи в УКГБ на Ленинград. Работи там десет години, както и Путин, а после заминава в командировка, воюва в Афганистан (1987–1988).
Иванов също не е истински разузнавач, а „командирован“, но има известна разлика. Афганистан или ГДР! Иванов попада в Осми отдел на ПГУ — през онези години точно това подразделение на КГБ е ръководното ядро, около което се формира чекистката мафия (транзитът на хероина от Афганистан в Европа).
През 1990 година Иванов се захваща с бизнес — заедно с бъдещия министър Гризлов регистрира малкото предприятие „Блок“. При това не подава оставка, значи работи не за себе си, а за „системата“. Последната длъжност на Иванов във ФСК е началник на отдела за борба с контрабандата на УФСК на Петербург. Изглежда, че през 1992 година сменя Патрушев, който заминава на служба в Карелия. На тази работа Иванов вероятно е имал постоянни служебни (и не само) контакти със заместник-кмета Путин, а той отговаря за външноикономическата дейност. През октомври 1994 година Иванов подава оставка с чин полковник и оглавява управлението на административните органи към кметството на Петербург. След поражението на Собчак на изборите през лятото на 1996 година Иванов е принуден да напусне кметството — залавя се с бизнес. Тогава той ръководи ЗАО „Телеплюс“ (спътниковите връзки). През юли 1998 година Путин става директор на ФСБ и малко след това Виктор Иванов е назначен за началник на едно от най-отговорните управления — за собствената сигурност. През април 1999 Иванов оглавява департамента за икономическа сигурност и става заместник-директор на ФСБ. На 5 януари 2000 година Путин го назначава за заместник-ръководител на администрацията на президента по кадрите.
Шойгу, Сергей Кужугетович. Роден е в Тува, където баща му е заместник-председател на републиканския министерски съвет. През 1977 година Шойгу завършва Красноярския политехнически институт и работи като строител в Красноярския край. През 1985 става началник на строителен тръст. През 1988 преминава на партийна работа като инспектор в Красноярския областен комитет. През 1990 е назначен за заместник-председател на Държавния комитет по строителство и архитектура в правителството на Силаев. От 19 ноември 1991 година ръководи Държавния комитет за гражданска отбрана и извънредни ситуации, само че този Държавен комитет през ноември 1994 година става министерство. Едновременно с това Шойгу е и вицепремиер от 10 януари до 7 май 2000 година.
Той е популярен сред народа, затова и го повишават по време на избирателната кампания на Путин. Но друго в биографията на Шойгу не е ясно: как изобщо скромен партиен работник от Красноярск попада в Москва и става министър! Изглежда му помага така нареченото „красноярско землячество“, начело на което са членът на Политбюро Шенин и генерал-полковникът от КГБ Сафонов. Ако някой си мисли, че Министерството по извънредните ситуации не може да представлява интерес за чекистката мафия, много се лъже: там се занимават и с „възстановяване на пострадалите територии“, а това са големи пари.
Още от юли 1998 година ФСБ се оказва в ръцете на питерската чекистка групировка. Първото, което тя прави още на следващия ден след встъпването в длъжност на президента Путин, е да изземе ръководството на външното разузнаване. Коронацията на Путин е на 17 май 2000 година, а на 18 май свалят от поста му директора на СВР Трубников от „южноазиатската мафия“ и назначават Сергей Лебедев, по-рано работил в Четвърти отдел на ПГУ (Германия). През 1998 година Путин за броени седмици прави основна чистка в ръководството на ФСБ и поставя на всички ключови постове „свои хора“ от Петербург и Карелия.