За останалите силови ведомства питерската групировка не бърза. Но виж, тя трескаво слага ръка на външното разузнаване — страхува се да не закъснее дори с един ден! Питерските чекисти овладяват Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи едва след година, в един и същи ден — 28 март 2001. Гризлов застава начело на вътрешните работи (вместо Рушайло), а Сергей Иванов става министър на отбраната (заменя Сергеев).
Сергей Иванов е кадрови чекист, служил в европейското направление на външното разузнаване. „Легендата“ му е следната: служил е заедно с Путин в УКГБ на Ленинград около две години (1976–1977). След това двамата се разделят за двайсет години. А после случайно се срещат няколко пъти по съвещания и Путин решава да направи стария си приятел първо секретар на Съвета за сигурност, а след това и министър на отбраната. Всичко това са врели-некипели: след 1977 година е нямало никакво основание за приятелство между Иванов и Путин, тъй като е нямало равенство. През 1981 година С. Иванов преминава във външното разузнаване, после е шпионин в една от най-престижните страни — в Англия. А Путин успява да се прехвърли в разузнаването едва през 1985, и то като „командирован“ в ГДР! През 1990 година той окончателно напуска органите, а Иванов остава в разузнаването. Безспорно положението на Сергей Иванов в чекистката мафия е много по-високо, отколкото на Путин.
Фрадков, Михаил Ефимович. През 1972 година завършва Московския машиностроителен институт, а през 1973 вече работи в съветското посолство в Индия.
Анализаторите отдавна са разкрили Фрадков по този зиг-заг в биографията му: постъпил е на служба във външното разузнаване. В Индия той остава до 1975 година — точно по времето (1973–1975), когато там се подвизават като шпиони бъдещите ръководители на външното разузнаване Шебаршин и Трубников. Както и генерал Медяник, смятан за баща основател на „южноазиатската мафия“ на КГБ. Именно благодарение на тези полезни контакти Фрадков прави стремителна кариера в Министерството на външноикономическите връзки. На определен етап той, изглежда, излиза от разузнаването и започва работа в това министерство вече наистина, а не само като прикритие на шпионската си дейност.
Кариерата на Фрадков в Министерството на външноикономическите връзки се развива по следния начин: декември 1992 година — заместник-министър, октомври 1993 — първи заместник-министър, април 1997 — министър на външноикономическите връзки. През март 1998 му се налага да напусне правителството — оглавява АО „Ингосстрах“ През май 1999 става министър на търговията в правителството на Степашин. През май 2000 година получава поста първи заместник на секретаря на Съвета за сигурност Сергей Иванов. През март 2001 става шеф на данъчната полиция (ФСНП). Това значи, че е истински силовик, а не кукла на конци — по това време директорът на ФСНП не се афишира, а реално работи (за кремълската мафия). През март 2003 ФСНП е закрита, а Фрадков става представител на Русия в Европейския съюз. От 5 март 2004 година той е министър-председател.
Нургалиев, Рашид Гумарович. Роден е в Казахстан, където баща му работи в ГУЛАГ. След това баща му е назначен за началник на лагер в Карелия — Нургалиев завършва училище в тази република и постъпва в местния Петрозаводски университет. Скоро след дипломирането си започва работа в КГБ на Карелия (от 1981 година). Достига до поста началник на отдела за борба с тероризма. По това време Министерството на сигурността се оглавява от Патрушев и когато през 1995 година той става шеф на УСБ на ФСК, взема Нургалиев със себе си в централния апарат. През 1998 Нургалиев заедно с Патрушев се прехвърля в Главното контролно управление, където е началник-отдел. През 1999 се връща във ФСБ като началник на Инспекторското управление. През 2002 става първи заместник-министър на вътрешните работи. През март 2004 година чекистите решават да не се крият повече зад подставени лица и Нургалиев официално оглавява Министерството на вътрешните работи.