Не правят изключение и нашите чекисти след смъртта на Андропов. Докато тече борбата за власт с армията и партийния апарат, не може да става и дума за никакви междуособици в КГБ, всички се държат един за друг. Още повече че в самото външно разузнаване не е възможна никаква сериозна борба.
Но през март 1985 година на власт идва контраразузнаването, начело с Чебриков — те формират от свои хора и правителството на страната. Вместо благодарност външното разузнаване получава само ритници! Дори при назначаването на министъра на външните работи мнението на разузнаването в лицето на Крючков е пренебрегнато най-безцеремонно. Макар че изобщо не е ясно на кого е притрябвал министър, който да е във враждебни отношения с външното разузнаване! В нашата съветска реалност това означава пълна парализа на дипломатическата служба.
Ако просто не позволяваха на разузнавачите да слагат свои хора на ръководни постове извън собствената си организация, щеше да е добре. Но сваляха дори техни хора, назначавани от самия Андропов!
Най-яркият пример е историята с Гейдар Алиев. Алиев е сред най-изтъкнатите хора от клана на Андропов. Само мюсюлманският му произход не му позволява да се издигне още повече.
През 1982 година Андропов го прави първи заместник-председател на Министерския съвет. Тогава точно Алиев фактически оглавява правителството, а не престарелият Тихонов, когото държат само проформа. Но през есента на 1985 вместо фиктивния Тихонов назначават за председател на Министерския съвет енергичния Рижков. А през октомври 1987 кланът на Чебриков прогонва Алиев от правителството и от Политбюро. При желание винаги може да бъде намерен предлог за това, при всеки началник. Раздува се например историята с прочутото посещение на Брежнев в Баку, когато целият град се превръща в лудница и побеснява от радост. Представят го така, сякаш Алиев е закоравял партократ и страшно е обичал Брежнев! Трябвало е поне да отчетат, че по онова време Брежнев вече е стигнал до такова състояние, че е реагирал само на най-грубо ласкателство. И освен това е трябвало да отчетат източните нрави.
Всъщност Алиев не допада на тандема Чебриков-Бобков с това, че е човек на външното разузнаване. При това не агент, а почти кадрови служител! По-точно, преди да стане партиен вожд на Азербайджан с подкрепата на Андропов, от 1967 до 1969 година Алиев оглавява местния КГБ.
Добре е да се спрем по-подробно на този въпрос.
Главната пречка пред работата на разузнавача в чужбина е, че не познава всички тънкости на чуждия език, обичаи и местни особености. За да се постигне това, са нужни дълги години. Практически е невъзможно да се отървеш от акцента и да се представиш за местен. Но дори и легалното разузнаване под прикритието на посолството изисква добро познаване на езика и всичко останало. Не можеш да вербуваш хора с помощта на преводач!
Това впрочем създава почва за формирането на различни „мафии“ в разузнаването. В началото те са неформални групи от разузнавачи, усвоили работата в дадена страна или регион с цената на големи усилия. Никой няма да ги преквалифицира за работа в друг регион, затова се държат един за друг и избутват своите нагоре.
Шебаршин пише в спомените си, че когато назначили Крючков за шеф на разузнаването, той сложил край на „мафиите“ — просто забранил на разузнавачите всякакви общи заливания и събирания, дори след работа.
Защо да обучаваш няколко години руснаци на турски език, при положение че на територията на СССР има цяла република, където пет милиона души знаят турски (азербайджанският език е диалект на турския)? След като разполагаш с такава република на хвърлей място от Турция, лесно можеш да уредиш изчитането на всички турски вестници и прослушването на всички радиостанции. А ако се наложи, и подслушването на всички телефонни разговори!
Да не говорим, че десет милиона азербайджанци живеят извън СССР — в същата тази Турция и други страни от Близкия изток — тук пред разузнаването се откриват наистина безгранични възможности.
Следва простият извод: по съветско време територията на Азербайджан е подчинена на външното разузнаване. Само по тази причина Андропов още през 1969 година съумява да наложи като партиен вожд там кадровия чекист Алиев. В други региони той не успява да направи това дори през 1983, когато е генерален секретар.