- Почнал си да издаваш заповеди дори на мен, Клименте - Дукум понечи да се противопостави на писаря, да му заповяда да говори, но се овладя навреме. Не бе станал кавхан и председател на съвета на боилите с нетърпение. Махна с ръка и обяви. - Така да бъде! Нека да са два часа! Подготви се и си почини добре. Аз ще имам грижа за останалото. Имам само една молба: Ползвай моите покои и не напускай пределите на двореца.
Климент се поклони и напусна стаята.
Пред входа го чакаха двама войници, които мълчаливо го съпроводиха до стаята му. Дукум се бе подготвил предварително за всичко.
Писарят се изтърка внимателно в банята, изми се и се преоблече. Хапна малко плодове и съпровождан от двамата охранители, излезе да се поразходи из двореца.
Този път знаеше къде точно отива. Насочи се към центъра на двореца, там където бе срещнал върховния жрец. Може би той щеше да разсее неговите тревоги, да разведри душата му, както бе успял миналия път.
Завари градината празна и седна на същата пейка, на която бе стоял и преди. Погледа старателно окосената трева, послуша ромона на фонтана и песента на птиците. Загледан в малкия спретнат храм, който се издигаше в средата на градината, Климент се запита дали боговете знаят какво правят хората от тяхно име на земята. Дали, ако излезеха за малко от светилищата си, нямаше да се ужасят от това, което се случва. Дали хората се избиваха, за да защитят Боговете или себе си? И имаха ли те нужда от защита, след като бяха богове?
Климент се замисли за убиеца и се почувства още по-потиснат. Човек като всички останали, той бе извършил ужасни неща.
„Само ако имаше някакъв белег, нещо, по което подобни хора можеха да бъдат различавани от останалите“, мислеше мрачно писарят. Но знакът бе дълбоко в душите им, под повърхността. Налагаше се да бръкне там, за да го извади и покаже на всички.
Разбрал, че жрецът на Тангра няма да се появи, Климент стана и напусна светилището.
„Така може би е по-добре! - помисли си той. - Решението за това, което предстои, ще е само мое“.
В кабинета на Дукум го очакваха.
До стените бяха наредени столове, а на тях седяха извиканите по желание на писаря хора. Масата бе преместена в един от ъглите, свитъците и пергаментите ги нямаше.
Липсваха и оръжията, които Дукум обикновено държеше около себе си. За сметка на това на стената, пред която седеше кавханът, бяха окачени сребърен щит със знака на Тангра и две кръстосани копия с конски опашки. От двете страни на Дукум, на високи столове, заметнати с кожи, седяха други двама боили. Климент не ги познаваше. На гърдите им висяха тежки златни огърлици, показващи, че са членове на ханския съд, по пръстите им проблясваха пръстени.
Прав зад тях, с ръка върху меча, се извисяваше чигатът Бранко. Той свойски намигна на Климент при влизането му. Останалите бяха невъоръжени.
Тук беше Алзек, с превързана глава и кръвясали очи, който гледаше пренебрежително останалите.
Главният библиотекар Наум уплашено се озърташе, несвикнал да се намира в подобна компания.
Картак и Грод си шушукаха нещо, но млъкнаха щом писарят се появи и го загледаха с неприкрита омраза.
Смилян седеше спокойно, очите на Заул зорко следяха всичко наоколо. Славянинът подръпваше брадата си, чудейки се откъде може да дойде бедата.
Тук бе дори византиецът Атанасий. Пременен в дълга зелена роба, той гледаше усмихнато, сякаш е поканен на вечеря.
„Откъде ги намира тия грозни дрехи?“, запита се Климент, докато сядаше на единствения останал незает стол.
Дукум вдигна ръка и всички погледи се приковаха в него.
- Събрали сме се тук - започна той, - за да изслушаме Климент, писар от двореца. По мое нареждане той разследва убийствата на християнски свещеници, случили се през последните дни в Плиска. Ако бъде доказано кой е виновникът, той ще бъде съден от намиращия се тук съд -Дукум посочи с ръка другите двама боили, които кимнаха мрачно от мястото си. - Писарю, слушаме те!
Климент пое дълбоко въздух, стана и пристъпи напред.
- Както вече бе казано - започна той, - бях натоварен от кавхана Дукум да разследвам убийствата. Първо на християнския свещеник Закарий. След него бяха убити още петима свещеници и двама войници. Дукум предполагаше, че това е заговор, имащ за цел да насъска славяните срещу българите и да отслаби позициите на хана. Заговор, ръководен от някой достатъчно високо във властта, който да има изгода от него. Като Алзек. Или Атанасий. Или друг.