- Ха-ха! - изсмя се византиецът.
Алзек не каза нищо.
- И двамата могат да извлекат полза от убийствата и отслабването на Борис. За Византия България ще бъде много по-лесна мишена, ако е разединена. Алзек мрази хана още от времето, когато е бил наместник на Дръстър. И, което е много важно - ненавижда и християните. Организирал е последните големи гонения срещу тях. Членувал е в тайната организация „Отмъстителите на Тангра“, избивали християни и техните свещеници. Съвсем лесно е било за него да използва старите си връзки и да започне отново.
- Това са глупости! - изсъска Алзек и понечи да скочи на крака, но Дукум го спря. - Не само аз съм против християните! Бях разследван за случилото се в Дръстър и се установи, че заповедта на хана не е дошла навреме. Бях наказан и изтърпях наказанието. Глобата ме разори! Няма да оставя някакъв писар да ми отправя нелепи обвинения!
- Мълчи! - заповяда Дукум. - И остави Климент да говори! Ако си виновен, ще отговаряш наравно с всички останали! Никой в тази стая не се ползва с привилегии, независимо какъв ранг има!
Стиснал силно юмруци, почервенял от гняв, Алзек се облегна назад.
- И така - продължи Климент, - Алзек бе намерен много близо до черквата, в която изгоря Керк. Боилът бе открит с меч и факла в ръка. Какво е правил там? Каза, че е изчезнал да се разхлади през нощта и някой го ударил по главата. Това едва ли е вярно. Никога не съм виждал аристократ да се разхожда сам, камо ли нощем. Едва ли човек като него би извършвал убийствата лично. Имал ли бе помощници Алзек? Разбрах и друго: началникът на Южната порта Картак и приятелят му от нощната стража Грод са били членове на „Отмъстителите“. Грод бе намерил друг от убитите свещеници - Павел. И отново го бе намерил сам, въпреки че е трябвало да бъде с някого от войниците си. Картак е напуснал своя пост в нощта, когато е бил убит Закарий. Не помни кръчмата, в която е бил. Приятелите, с които се е срещнал, много удобно са напуснали Плиска на другия ден. Тримата се познавали от членството в „Отмъстителите на Тангра“. Били са близо до мястото на престъплението. Не знаех само какъв мотив имат да убиват проповедниците. Тогава открих нещо друго. Убитите имаха връзка помежду си. Познавали са се в миналото. Всеки един от тях бе дошъл от Дръстър. Там Алзек е бил наместник на хана! Там е ръководил последните големи гонения на християни.
- Защо ми е да избивам християни тук, в Плиска?! Този човек не знае какво говори! - Алзек се бе изпънал на стола, видимо пребледнял. Картак и Грод гледаха писаря като в транс, устите им се затваряха и отваряха, без да могат да кажат нищо, кокалчетата на пръстите им бяха побелели от силата, с която стискаха облегалките.
- Алзек мрази християните. Не обича хана, защото го е наказал за извършеното в Дръстър с глоба, а тя, както сам ни каза, го е разорила. Познава членовете на „Отмъстителите“ и може много лесно да ги организира под своя команда. Алзек вижда в Плиска изплъзналите му се навремето в Дръстър свещеници. Не може да устои. Хем ще ги избие, хем ще си върне на хана. Свързва се с Картак и Грод и убийствата започват. Причакват първите двама свещеници, без никой да обърне внимание. Картак отива до черквата на Закарий, намираща се близо до Южната порта, и скрит под маската на дявол, го съсича с меча си. Грод убива Павел, като го пресреща на излизане от двореца. Заедно причакват Керк, завързват го и Алзек запалва черквата. Няколко от жертвите са пронизани със стрели. Началникът на нощната стража е изкусен стрелец с лък. Убедих се в това с очите си. Последният свещеник, Никифор, който бе затворен в кулата на двореца, бе убит след майсторски изстрел с лък. Едва ли някой друг освен Грод може да направи нещо подобно.
Внезапно Грод скочи и преди някой да успее да реагира, се хвърли към великия боил.
- Не съм аз! Не съм аз! - повтаряше неистово той, опитвайки се да хване ръката на Дукум. - Не съм убивал тези хора. Кажете им! Не съм аз! Трябва да ми повярвате!
- Тях ли обвиняваш, Клименте? - попита кавханът, като отблъсна военния. Леденият му глас прокънтя из помещението. - Обвиняваш ли Алзек, Картак и Грод?
- Няма никакво доказателство за предположенията си! Само голи приказки! - обади се неуверено Алзек.
- Не обвинявам никого - отговори тихо Климент. -Засега. Казвам ви как се подреждаха мислите ми. И какви изводи си правя. Вие сте ханският съд.
- Върни се на мястото си, Грод! - заповяда Дукум. - Следващия път, в който се намесиш, без да бъдеш поканен, виновен или не, ще бъдеш жестоко наказан.
Кълнейки се, че е невинен, началникът на нощната стража се върна обратно и седна на стола си. Седящият до него Картак гледаше встрани.