- Срещнахме се случайно! - Картак се обаждаше за първи път. - Казах ти вече - срещнахме стар приятел, когото не бяхме виждали отдавна.
- Така е! Просто пийнахме и си поприказвахме - подкрепи го и Грод.
- Тогава защо старият ви приятел внезапно се е сдобил с петдесетина чувала зърно, които е продал с добра печалба на пазара? Няма смисъл да отричате! Войниците на Бранко го издириха - чигатът учудено погледна писаря иззад стола на великия боил, но не каза нищо. - Вашият едър рус приятел с белег на бузата си каза всичко. Но дори и да не го бяха намерили, чувалите, които видях в караулните на Южната порта, са достатъчно доказателство. Станали сте достатъчно нагли и самонадеяни. Решили сте, че никой няма да ви заподозре, и не сте си направили труда да изхвърлите ханските чували. Те са още там - в караулното. Знакът на Борис ясно се вижда на тях!
- Ти си идиот! - извика Грод и скочи на крака, забравил предупреждението на Дукум. - Трябваше да ги изгориш!
- Мълчи, глупако! - ревна насреща му Картак. - Няма никакви чували! Не виждаш ли, че писарят ни подвежда!
- Няма чували, така ли? - объркано попита Грод, обръщайки се към Климент.
- Разбира се, че има! Бяха нахвърляни в един от ъглите заедно с други боклуци. Вероятно Картак е смятал да ги изгори, но е отлагал заради жегата. Можеш да ми вярваш, Грод! Не лъжа. Още преди няколко дни взех един от тях. Играта ви свърши! По-добре признай и моли за милост!
Грод гледаше като обезумял.
- Те ме накараха! Заплашиха ме, че ако не участвам, ще ме убият. Трябваше им човек при складовете. Всичко е точно така, както казва писарят. Алзек ни намери. Познавахме се от времето на „Отмъстителите“. Беше разорен и озлобен. Непрекъснато ругаеше хана и боилите, дори се заканваше да ги избие...
- Жалки измислици! - извика Алзек.
- Аз не исках да участвам, но Картак ме убеди. Боилът ни плащаше добре. Аз само отварях складовете и се грижех наоколо да няма никой от нощната стража. Нямаше пострадали.
- Не знам какво говори този човек, но нямам нищо общо с това! - Алзек също бе станал и пискливият му глас се извиси в каменното помещение.
- Тишина! - Дукум също се бе изправил. - Тишина! -кавханът трябваше да изчака, преди всички да млъкнат. -Кажи ми, Картак, прав ли е писарят? Много добре знаеш какво те очаква за кражба от хана. Ще бъдеш бичуван, душен, давен, след което тялото ти ще бъде разкъсано на четири. Или ще те побият на кол. Признай и ти обещавам бърза смърт. На теб и на приятеля ти. Ти си войник и не заслужаваш да умреш като крадец. Кажи истината! Прав ли е писарят?
- Прав е! - Картак гледаше пода, няколко жили се издуваха на врата му. - Непрекъснато имах чувството, че съм забравил нещо. Проклетите чували! Трябваше да ги изгоря веднага - военният вдигна поглед и огледа помещението. -Надявам се да удържиш на думата си, кавхане!
Дукум кимна.
- Това са лъжи! Лъжи! Лъжи! - Алзек бе възвърнал спокойствието си. - Как смеят двама войници да ме обвиняват мен, боила, участник във върховния съвет и бивш хански наместник?! Това, което казват, е лъжа! Моята дума срещу тяхната!
- Това ще решим по-късно! - намеси се за първи път един от двамата седящи до Дукум и тежкият му глас изпълни стаята. - Нека първо разберем дали на съвестта ти не тежат и други престъпления! Слушамете, писарю.
Климент, който по време на скандала беше седнал, стана отново. Изпитваше задоволство, че е успял да разобличи Алзек, Картак и Грод. Не се притесняваше от дребната лъжа за заловения прекупвач на зърно, която бе използвал. На съвестта на тримата тежаха множество ненаказани престъпления.
- Повечето неща бяха казани - продължи той. - Избитите свещеници са свързани помежду си с нещо, станало в Дръстър. Най-вероятно с разпитите преди последните гонения. Убиецът ги е познавал. Имал е мотив да им отмъсти. Начинът, по който ги е избил, показва, че ги е мразел много. Знаел е за „Отмъстителите“ или е бил свързан по някакъв начин с тях. Това обяснява маската, която е носил. Но кой е бил той? - Климент изгледа един по един насядалите. - Всеки можеше да е свързан с престъпленията. Накъдето и да погледнех, виждах възможности и варианти. След като разбрах, че убитите са свързани помежду си, се опитах да ги издиря. Надявах се някой от тях да ми каже къде да търся извършителя. Нямах успех. Убиецът ме изпревари. Керк беше изгорен в черквата си. Игнатий - застрелян, докато се опитва да избяга от Плиска. Никифор - улучен от стрела в кулата на крепостта. Никой от тях не успя да ми каже в коя посока да търся. И все пак един успя.